http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_3108.html

 

Ти носиш надежда и радост на хората,а не тъга...Искаше ми се финалът да е по- оптимистичен . Истинските неща никога не умират.

Поздравления!:))
Мисълта, че рано или късно човек напуска живота, му дава силите да прогледне за красотата, която го заобикаля... любовта - също...

Страхотно е! Поздравления и от мен!

Хубав разказ, но странна, търпелива любов-толкова години на изчакване.Защо?Време на доказване на любовта.Защо?Това е загуба на ценно време.

lubopitstvo , струва ми се, че нещо си пропуснала. Или пък всеки го е разбрал както го е усетил. Може би това е най-добрият атестат за един разказ всъщност.
поздрави

когато прогледнем за нея вече няма страх от болката, от загубата, от препятствията и изпитанията в живота. И смъртта е красота, защото всъщност само страхът е умрял и красотата остава вечно да живее. Суетата на света за твореца вече не съществува, пленен от целувката на красотата, понякога наричана с грозни имена (като смърт), защото какво е смърт? Той е живял в човешка форма, опознал и пресъздал красотата (чрез мисли, чувства и действия) и ще продължава и след това да живее в красотата, защото тя е вечна.
(след толкова пояснения и за любопитните сигурно стана ясно, но автора при всички случаи заслужава специални поздравлуния за чудесната идея и хубавото й поднасяне като разказ)

очарова ме, толкова исински и красиво си го написал .

очарована съм от елегантното представяне на тази, от която толкова се страхувам...
Прекрасно написан текст, очарователно...
Поздравления!

Смисълът на живота наистина е велик и значителен, когато до нас застане тя, Смъртта. Тогава животът става безценен и великолепен. Бъди щастлив, Малък Принце!!! ;0D

Да, някой беше казал, че смъртта е единственото сигурно нещо в живота ни :) Най-хубавото наистина е че всеки го възприяма по различен начин. :):):)

този коментар бях сложила в първия ти пост. Не ми се иска да го пропуснеш:
............
Прочетох всичките ти постове. Езикът ти е пестелив и хубав. Приятно ми беше да ти погостувам.
Стайнбек има една книжка - "Златната чаша" за пирата Морган. Там един вълшебник каза на момчето Морган, че човек остарява когато спре да мечтае, а това става на различна възраст и по различни причини. (перефразирам).
Желая ти това никога да не ти се случи.

ме хвърли едновременно в "Ах този джаз" и при лисицата в "Малкия принц".
Приятен поглед.
Желая ти весел ден.

Моментна снимка, стилизирана, съдържателна и мистична! Поздравления! И силно романтичен поглед върху смъртта!
По този повод се сещам за един подобен поглед върху смъртта на композитора Шуберт, който първо, вдъхновен от стихове на един малко известен поет, пише песента си „Смъртта и момичето” (на немски ‘смърт’ е от мъжки род ;)), а след това доразвива идеята си в струнен квартет със същото име. Поздравявам те с цигулковото соло, представляващо гласът на смъртта (започва от 2 мин и 7 сек и свършва към 3 мин и 28 сек) от втората част (Andante con moto) на квартета... Чуй колко нежен, мамещ към шеметен танц и същевременно настоятелен и непоколебим е гласът на смъртта!.......

http://www.youtube.com/watch?v=rQwVVH9YbcI

Наистина съм пропуснал коментара ти в първия постинг, верни са думите на вълшебника :):):) Хехехе.... само как ги върза Боб Фос с Екзюпери, хареса ми :)

Този път го чух с друго ухо, мерси :)

Чисто чувство и невинни помисли...

...Най-незбежната "целувка" в живота ни...
Но...някак...много красива и нежна...
Благодаря за този разказ!...

Просто друг поглед към неизбежното :) Вече доста време сме подвластни на възгледана романтизма, а може би това не е единственият правилен възглед...:)

Nai-viarnata liubovnica - smartta.

И най-мъдрата може би – също, injir :)

Възхищавам се на удоволствието, което ме караш да изпитвам когато чета.

Благодаря ти, kass :)

А в този текст е много интересно представена, защото дори и за миг докато четях не предполагах коя всъщност е "жената" :)

Такава беше идеята :) Радвам се, че ти е харесал :)

При първо прочитане не разбрах коя е жената и само благодарение на коментари ми се проясни истина.
По време на второ четене усещах вълни в тялото си..
Нямам думи.. страхотно е.
Поздрави, автор.

Благодаря ти, tishinaaa :) автор... от твоята клавиатура - в Божиите очи :):):)