Прочетен: 9795 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2010 07:30
Разбирам, че потребителите на сайта са много, трудно е да се отговаря на всевъзможни запитвания, но съм убеден, че при наличието на добра воля това също може да бъде решено, така, както могат да бъдат решени ефективно различните технически проблеми с многократно споменаваните плюсове и минуси, с текстовия редактор, който поне шест месеца не функционира добре, с излизането на логнат потребител като анонимен, за което също доста се е говорило и блога и т.н.
Държа да е ясно едно: поне според мен, потребители и администратори не сме от две страни на някаква барикада. Или поне не би трябвало да бъде така. В крайна сметка, без първите, вторите няма да ги има, а без вторите – първите не биха били тук.
Що се отнася до острите постинги и спорове, които се разразиха из блога около протеста на засегнатите, и доведоха единствено до разни разпри и кавги, както и на хората, които изразиха мнение, че няма смисъл да се протестира, за да се предизвика общуване, когато такова няма, ще припомня че
“Съединението прави силата.”
Ако на някого това звучи изтъркано, то по-надолу поставям линк към сцена от филма “Всяка една неделя”. Речта може да е малко по американски мелодраматична, но казаното в нея е вярно:
http://www.vbox7.com/play:6787aa9a
"Или ще се сплотим като отбор, или ще умрем като индивидуалисти."
Това е.
1. Колко потребителите смятат принципите за основно ръководещо и определящо основите на каквото и да било в живота им.
2. До колко са склонни да ги отстояват и подкрепят независимо дали даден случай се отнася за тях пряко...
3. До колко сме способни да се сплотяваме около кауза засягаща всички ни...
Май има доста път да извървим още, но щом сме тръгнали ще стигнем :)...
Поздрави и благодаря за подкрепата...
Мисля ,че.............никога не сме забравяликак да се плотяваме около една идея . Просто до сега тази ни сплотенист се използваше от хора ,които не вярват в принципите . Които мерят нещата с два аршина .
Ние винаги сме били отбор ,но сега трябва д си припомним как се играеше като отбор так а, че играта ни да е победна .
До този момент тя беше победна винаги за някой друг ,не и за нас .
22.12.2010 09:41
Направих асоциация със себе си. Цял живот съм искала да общувам открито, нормално,позитивно...И често не се е получавало. Изключвам близките си хора...
Явно моите грешки са ми изиграли лоша шега. Защото диалогът е двустранен процес и желание. Оказва се , че в нашия динамичен свят, пропускаме най- важното да се обичаме и уважаваме. И тогава нещата се случват в личен и обществен аспект!
Защото целите, интересите са едната страна , но с времето разбираш, че най- важното е доверието и подкрепата между нас..За да има бъдеще!А те изискват честни, ясни, изпълнени с компромиси отношения. Поздрави МалъкПринце за хубавия постинг! Бъди благословен!
22.12.2010 12:56
Цикълът се повтаря периодично.
До следващата несправедливост...
http://vanya70.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/22/predpraznichno-i-sled-porednite-blog-quot-buri-quot.655092
Поздрави!
22.12.2010 14:02
Наздраве на всички и да спрем да се караме като първолаци и да творим, доколкото ни позволяват празничните трапези, които се задават!:)))
Чудовището
22.12.2010 18:08
.Dopuskam, che sa se razmenili repliki ,koito sa bili vazprieti kato nepochtitelnii- chak pak tolkova - sigurno vsichko tova se tretira kato pokaz- no tova e chast ot lichnia jivot v bloga, znachi da ne si pridiriame , nikoi ne e bezgreshen.
Ako na men mi napishat neshto nepriatno, izobshto ne bih gonila gares - ami neka vseki da pishe kakvoto misli,drug e vaprosa che ima i hora, koito cheteiki vsevazmojni pisania, razvivat negativizam, daje bez da go usetiat.Tova e nepriatnoto.
Ami tova e.
22.12.2010 18:56
22.12.2010 21:21
Поздрави!:)