“Възрастните обичат цифрите. Когато им разказвате за някой нов приятел, те никога не ви питат за същественото. Никога не ви казват: "Какъв е гласът му?  Какви игри предпочита? Събира ли пеперуди?" Те ви питат: "На каква възраст е? Колко братя има? Колко тежи? Колко печели баща му?" (...) Такива са. Не бива да им се сърдим. Децата трябва да бъдат много снизходителни към възрастните.” :):):)

Наскоро препрочетох книгата и си дадох сметка, че не съм забелязал, кога сме станали възрастни  :)

Пазите ли детето у себе си? Давате ли му понякога да тича на воля? Често ли имате възможност да преобразите у себе си възрастния в дете и дали успявате? Когото и да попитам “Как си?” – предполагам, че вие сте го забелязали също – отговорът почти винаги е “Горе-долу...” Нито добре, нито зле, сякаш потънали в лепкавото безвремие на навика, в уюта на сивото еднообразие, в рутината на посредственото всекидневие... :) Търсите ли залезите и бодлите на цветята или сте се отказали да пътувате от своята малка планета? :):):) А дали и кога бихте посмяли? :):):)

Така е, друг е въпросът кой го е превърнал в злоядо, ревливо и капризно същество. Дали можем да избегнем тази промяна и как, и дали – ако промянта е факт – можем да се върнем към безоблачните си корени? Всичко най-добро и пази детето у себе си :):):)

Затова е трудно за разбиране. Иска се взиране, постоянство, безответна любов. Много труд, много труд - да спасиш детето в себе си! Сърдечни поздрави за подхващането на тази тема: прави ти чест, човече!

Напълно си права, трудно е за разбиране, но може би пък не е толкова трудно за постигане :) Може би просто трябва да спрем да гледаме на самите себе си и на света толкова сериозно :) Проблемите ни затлачват и – образно казано, – забравяме цвета на небето само защото се оглеждаме за локви :):):) А често пъти всичките ни проблеми, които не ни позволяват да гледме ведро, са единствено и само в нашите представи? :):):)

turbo4, а на мен всичките глави са ми любими :) Просто за която и да се сетя – няма празно :):):)

Това ни е големият проблем!

i tyjno...

Можем всеки ден или друга периодичност да си определяме срещи с Детето в нас и да си разрешим да бъдем 100% това дете, да правим САМО неща, които искаме, да се изчистим от "Трябва, длъжен съм" и да се освободим напълно по детски. Таква практика действа прекрасно. Аз освободих "Палавата, непослушница" в мен и започнах да преживява много щастливи мигове.
ВДЕТЕНЯВАЙТЕ СЕ! - сега преди да е дошла дълбоката старост, когато повечето от нас започват да го правят.

Може би не сме ги забравили на небето, а просто сме забравили, че ги притежаваме... не умеем да гледаме и да виждаме... :)

Да, права си :) Ти ми напомни за "Метаморфози" от Ницсше... Може би с това ще бъде свързан следващия ми постинг :):):) Благодаря ти :):):)

Прочетох всичките ти постове. Езикът ти е пестелив и хубав. Приятно ми беше да ти погостувам.
Стайнбек има една книжка - "Златната чаша" за пирата Морган. Там един вълшебник каза на момчето Морган, че човек остарява когато спре да мечтае, а това става на различна възраст и по различни причини. (перефразирам).
Желая ти това никога да не ти се случи.

Няма място за тъга, само за размисъл и – евентуално – самопреценка :)

Благодаря :) Старая се ;)