Ето един цитат:

*********************************************

"Три метаморфози на духа ви назовавам: как духът се превръща в камила, а камилата - в лъв, и накрая лъвът - в дете.

Много тежести съществуват за духа, за силния, издържлив дух, в който обитава страхопочит: неговата сила жадува за тежести и най-тежък товар.

- Що е тежко! - така пита издръжливият дух и коленичи. Подобно на камила той чака добре да го натоварят.

- Що е най-тежкото бреме, смелчаги! - така пита издръжливият дух. - За да го поема и да се радвам на силата си?

Не е ли това: да се унизиш, за да нараниш високомерието си? Да оставиш глупостта си да блесне, за да се присмееш на мъдростта си?

Или може би: да изоставиш делото си, когато то празнува своята победа? Да се изкачиш на високи планини, за да изкусиш изкусителя?

Или може би да се храниш с жълъди и трева на познанието и заради истината да страда душата ти от глад?

Или може би: да си болен и да препращаш утешителите по домовете им, за да сключваш дружба с глухи, които нивга не ще те чуят що искаш ти.

Или може би: да обичаш тези, които ни презират, и да подаваш ръка на призрака, когато той иска да ти вдъхне ужас.

Цялото това най-тежко бреме издръжливият дух поема върху себе си и като натоварена камила, която бърза в пустинята, той бързо крачи в своята пустиня.

Ала в самотната пустиня се извършва втората метаморфоза: духът се превръща тук в лъв. Свобода иска той да извоюва и господар да стане в своята собствена пустиня.

Своя последен господар търси той тук. Той ще се опълчи като враг срещу него и своя последен бог и ще се бори за победа с великия змей.

Кой е великият змей, когото духът не желае да зове повече господар и бог? "Длъжен си" се зове великият змей. А духът на лъва казва: "Аз искам".

"Длъжен си" лежи на пътя му един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: "Длъжен си!"

Хилядолетни ценности блестят по тези люспи и тъй говори най-могъщият от всички змейове: "Всяка ценност на нещата блести по мен."

Всяка ценност е вече създадена и всяка създадена ценност - това съм аз.

Наистина не бива да има вече никакво "Аз искам." Тъй рече змеят.

Братя мои! Защо е необходим лъв в духа! Нима не е достатъчно товарното животно, което се отказва и изпитва страхопочит?

Да твори нови ценности, това лъвът все още не е в състояние, но да си извоюва свобода за ново творчество - това е в състояние да осъществи мощта налъва.

Да се извоюва свобода и да се постави едно свещено "Не" дори и пред дълга - за това, братя мои, се изисква лъв.

Да си извоюваш правото на нови ценности - това е най-ужасното посегателство за един издръжлив и изпълнен със страхопочит дух. Наистина това е грабеж и е дело на граблив звяр.

Като своя най-голяма светиня обичаше нявга той това "Длъжен си", докато сега трябва да открива заблуда и произвол дори и в най-святото, за да може да заграби свободата от обичта си. За този грабеж му е нужен лъвът.

Ала кажете, братя мои, какво е в състояние да извърши детето, щом като дори лъвът не е смогнал да го направи. Защо е било необходимо грабливият лъв да се превърне и в дете?

Невинност е детето и забрава, едно ново начало, една игра, едно самозадължаващо се колело, едно изначално движение, една свещена повеля: "Да бъде!"

Да, братя мои, за играта на сътворението е нужна свещената повеля на словото: "Да бъде!" Духът иска своята воля, изгубилият света спечелва свой собствен свят.

Назовах ви три метаморфози на духа: как духът се превръща в камила, а камилата в лъв и накрая лъвът - в дете.

Тъй рече Заратустра. Тогава той пребиваваше в града, наречен "Пъстрата крава".

*********************************************

Какво може да се каже повече... Можем ли да се променим? Вие можете ли да се промените? Опитвате ли се, или не виждате смисъл? Докъде сте стигнали? А възможно ли е?  :):):)

Събирам пера от птици, упорито и безспирно, и ги наблюдавам как летят, за вдъхновение и аз да полетя... Не спирам да мечтая и да вярвам...

Здравей, vselena :) Ще се върна към цитирания текст от поста: камилата е силна, упорита, издържлива и се наслаждава на това, но едва ли е щастлива. Трудно е да се превърне в лъв и да отвоюва свободата си, но същевременно ми изглежда и доста лесно :):):) Парадокс? Не - отговорът е детето :) Може би просто трябва да спрем да мислим какво би станало ако... и просто да си играем. Животът ни е един и би трябвало да се забавляваме, докато го живеем и да спрем да виждаме във всичко проблеми...Зная, че пак звучи като клише, но е така :):):) Пожелавам ти скоро да полетиш, и да не ти трябват повече пера... :):):)

и много близко :-)))

Стискам палци да имаме силите да преминем през първите две метаморфози... да развием силата на камилат, да имаме смелостта да се превърнем в лъвове и да победим своите змейове :) После ми се струва, че съвсем лесно ще с епревърнем в деца :) Всичко най-добро :):):)

Прекрасно звучи това което си написал и окуражаващо. Благодаря ти. Тъгата понякога ми е необходима като почивка, иначе няма да спра да се забавлявам и ще се самозабравя...:))))

Това е цитат от "Тъй рече Заратустра" на Ницше. Страхотно е и наистина мотивира... :) А що се отнася до тъгата, имам си едно схващане, че човек се превръща наиситна в човек само когато е страдал. Само че все пак като почивка предпочитам не тъгата, а тишината на съзерцанието... но не точно целенасоченото медитативно съзерцание, а онова усещане, което понякога само ни застига, когато гледаме един залез, или планинска верига, или морски бряг, и осъзнаваме, че животът наистина е красив и благодатен, въпреки чернилката, която изпитваме нерядко :):):) После продължаваме да се забавляваме, но вярвам, че след това по-трудно ще се самозабравим... :):):)

което харесвам много , но не бях го чела скоро ...
изненда ме , че в прочита ми сега ми се стори достойна камилата .
Да бъдеш камила е най - трудно .
младостта е камила - а младостта иска да лети и ако прескочи камилския период и скочи в лъвския разрушителната стихия нито ще е толкова зряла , нито толкова сладка . и рискът да остане неизконсумиран в пълнота последния период го има .
хубаво е да изкачваме стъпалата едно след друго ...
олеле - колко сухо стана !

Не бих ги степенувал по достойнство :) Определено най-тежък е периодът на камилата. Същевременно той далеч не е само период на младостта, защото "на попрището жизнено в средата" човек често пъти продължава да е камила... всички разчитатна него, от една страна родители, от друга деца, няма на кого да се опре, освен на малцина приятели, които и те, с малки изключения, не могат да направят нищо освен да утешат или просто да дадат съвет. Но си права, че периодите трябва да вървят стъпка по стъпка, защото ако не е видял тежката страна, не се е борил за своята лична свобода, човек няма да може да оцени играта :):):)
Весели празници :):):)

Ами опитвам се - къде успешно, къде не.Но...нали знаеш, че не живеем сами-имаме семейства, деца, работа, задължения...да се променим - колко да се променим?Трябва да оставим и това лице и душа, които са приемливи за света - такъв какъвто ни заобикаля.Не можем егоистично да си вървим по пътя, който смятаме за най-просторен за промени...

Разбира се, не става въпрос за радикализъм, а за относителна промяна към повече независимост на духа :)

Аааааааааааа, звучи малко като шменди-капенди :))
Да бе, да - да намериш ниша и за себе си в лошия околен свят...и в нишата да се развихриш, ама много, много да не си личи :))

Неее... :):):) Да си намериш ниша в лошия околен свят си е наиситна сякаш да си се затвориш някъде и да нямаш допирна точка с нищо и никого, това си е доста... лудо, да речем. :):):) Просто си дадох сметка, че повечето проблеми са такива само доколкото ние ги възприемаме като такива и ядосването не носи полза. Радвам се на дреболиите, това ми създава малко по-добро настроение, което пък ми позволява да гледам по-ведро и ако човек си промени малко по малко начина на възприятие на околния свят, нещата няма да изглеждат толкова сиви :):):)

Та понеже смисълът на това, за което си говорим в твоя и моя пост се припокрива ще ти копна коментара от моя пост.И само да добавя.Нямало време - ние сме в един безкраен наш миг това го казва един Кен Уилбър - психолог, физик, дзен будист и голям умник - и следва ето това:
Малък принце, аз отдавна те подозирам, че си мъжкият ми двойник :))
Абсолютно същите мисли и стремления ме гонят и мене.
Смисълът да живееш за мига не е да го удариш през просото без да ти пука за никого, освен за себе си, а...да откриваш радостта във всяко дребно нещо, което ти се случва в момента и да не не чакаш голямото - да се тръшкаш по миналото или да чакаш само бъдещето.Да живееш сега - само то е твое и ти си баш там - сега.
Та осъзнаеш ли това - грабиш с пълни шепи от живота без да се притесняваш за минало и бъдеще-не да правиш глупости обаче, които ти докарват неприятности.Научаваш се да цениш момента.Приятелте-дай боже повече.И стари, и нови.

Накрая май ще трябва да обединим двата постинга :):):) Радвам се, че сме единомишленици...:):):) Може би това е един от проблемите на немалко хора: как да я карат през просото без да сгазят лука :) Иначе, по-сериозно, идеята за това, че времето не съществува далеч не е само на Кен Уилбър. Има много учения, които твърдят същото далеч преди появатана повечето съвременни религии. Това ме подсеща за изветните думи на Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето." Може би трябва да се излезе извън общоприетия, така да се каже, контекст и да се възприемат от една философска гледна точка, извън неговото време, извън революционната му и патриотична дейност. Просто като философска максима....

Ахъм, ама има и друга материалистично-дуалистична философоска максима, а именно-битът определя съзнанието.И няма ли бит като бит, язък и за времето, и за всичко.
Някак съзидателно практична съм днес...

Е да, но винаги я има и другата страна...:) Често пъти като гледам именно онези, които притежават завиден бит какви са идиоти, някак си не винаги се оправдава... но се отклонихме доста от идеята на поста: може би точно битът се явява един от онези змейове, с които лъвът трябва да се пребори за да се превърне обратно в дете...:):):)

Не мога да говоря по темата без да се водя от личният си опит.В крайна сметка и книгите, които сме чели са написани малко или повече под влияние на личния опит на авторите им.
Дете, казваш...Връщам се години назад, когато бях дете.Спомените ми - щастие-чисто...Знаеш ли защо е това щастие?Липса на грижи и задължения.Тоест, битието не присъства като елемент.Детството ми беше бедно, по квартири, лишения, но не аз имах грижата за битовизмите.Не знаех, че може да се живее по-добре, пък и не ми пукаше.
Сега..., е - не е така.Носиш отговорност, имаш задължения.Даваш ли си сметка, че наистина бедните българи не са тук.Няма как да не стигат парите за месеца, да стоиш на студено, да ядеш хляб и маргарин и да киснеш в нета, за да разсъждаваш по филосфски въпроси.Ти как мислиш?
Богатите...познавам различни видове богати.Всяка група е различна от другите.

Да, истински бедните наистина не са тук, а и сред богатите има различни хора с различни характери, както навсякъде. Мисълта ми беше, че ако духът не го е имало, битът не може да определи каквото и да било съзнание. А за детето и липсата на отговорности и задължения, така е, но именно в това се състои битката: да се откъснем от чувството на угнетеност под задължения и отговорности, да ги вършим и да ги спазваме, но и да ги надскочим.

Пак някакъв баланс.Ама много труден, най-трудният.Животът е сложно нещо.Ако можех да правя каквото си искам, щях да искам ограничения, като имам ограничения - искам да правя каквото си искам.
Ти успяваш ли да ги надскочиш?Имай предвид, че пак е до характера на човека.Ако на мен акъла ми не е там където съм в момента-веднага си личи.Така че номерът с личното пространство-не се получава.Трябва да надскачат всички около мен или да ми гледат променливите състояния.
Всъщност ти как го разбираш това надскачане?Лицемерието и двойствеността хич не ги обичам.
А егоизмът...колко може да бъде голям?

Хехехе... Не, мисля, че поне до известна степен се справям с надскачането. Елементарен пример: когато моите дечурлига бяха на четири и шест години се случи така, че или трябваше да ги заведа сам на море, или трябваше да си стоят цяло лято вкъщи. Ами напук на прокобните "предчувствия" на близки и иронията на по-далечни, нарамих багажа, хванах влака и ги заведох на море. Имаше си перипетии, на които още се смея, но всичко мина перфектно. Десет дни... нито изгоряха, нито настинаха, нито имаше какъвто и да било друг проблем. Сега, по принцип, сам мъж на море с деца си е направо сюжет за хумореска: децата си изискват немалко грижи и задължения. Поех си отговорностите и рисковете и макар и да не беше ни най-малко купон, изкарахме чудесно море. След като там прочетох "Тъй рече Заратустра" от Ницше и "Поетика на прозата" от Цветан Тодоров, дали пък ми е било тежко или скучно? За много мъже такава авантюра би била безумие. Ето ти един пример за откъсване от чувсвото на угнетеност под задълженията и отговорностите, спазването им, и тяхнот онадскачане. Бих могъл да давам и други примери, но се опасявам, че може да доскучея :):):) Така че смея да кажа – ти ми премахни ограниченията, пък аз ще намеря как да се забавлявам докато върша това, което искам ;) :):):)

Ами то малко клюкарски въпроси ми възникват-къде пък е жената сега на този сам мъж на море с две деца.Браво, че можеш хем да четеш сериозни книги, хем да тичаш подир две деца.Но....., аз тичам всеки ден подир тях, пък и на работа ходя, пък и домакиня го раздавам, пък и, пък и...абе не е за разправяне :))

Дадох този пример защото повечето мъже не биха се наели с такава "епопея". Това е: появява се проблем, решаваш го и намираш хубавото в него. Ако пък няма хубаво, просто го решаваш и продължаваш нататък. Не се кахъриш напразно, а го надскачаш :):):) Да, има такива, които трудномогат да бъдат надскочени, ако изобщо могат, но това са истинските проблеми; самоче за щастие те са много малко. Хехехее.... а жената на този сам мъж беше на нова работа без право на отпуск :):):)

Знам, и аз така се старая.Във всяко нещо, колкото и побъркващо да изглежда на пръв поглед има и нещо позитивно.Дори и само факта, че си успял да се справиш с нещото успешно.
Браво на таткото, който се грижи за почивката на децата :):):)

Хеххехе... аплаузи ;):):) Благодаря, благодаря :):):)

Интересен въпрос си поставил Принце, за да реши човек да се променя, той трябва да знае какво иска да промени. Без оценката на другите трудно ще намери отговора, а другите не винаги са прями с нас...Аз все си мисля че съм като детето...

Най-хубаво е когато стигнем до детето, но преди това мисля че преминаването през другите метаморфози е почти задължително. отделен въпрос е доколко си даваме сметка, че минаваме през тях. Наистина е трудно да променим себе си към добро, ако нямаме оценката на другите, но и ние трябва да внимаваме чия оценка взимаме – трябва да имаме мъдростта да изберем не онази, която ни е пирятна, а онази, която е от добронамерен човек.