“Един голям пес видял кутре, което си гонело опашката, и го попитал:

– Защо си гониш опашката?

– Изучих философията – отвърнало кутрето, – реших проблемите на Вселената, които не е решило нито едно куче преди мен. Аз разбрах, кое е най-доброто за едно куче. Това е щастието. Разбрах, че моето щастие е в опашката. Затова я гоня, а като я хвана, ще е моя.

– Синко – казал песът, – аз също съм се интересувал от проблемите на Вселената и съм си съставил мнение за тях. Освен това разбрах, че щастието е прекрасно за кучето и че моето щастие е в опашката, но забелязах, че където и да отида, каквото и да правя, тя ме следва. Не е необходимо да я гоня.”

 

Дали ако спрем да гоним упорито щастието си няма да се окаже, че то тича след нас и не може да ни настигне? :):):)

 

 

 

az vqrvam , 4e na vseki 4ovek mu e pisano da bade 6tastliv

И аз мисля така, само че сякаш не винаги можем да го забележим :)

Ako тичаме по-бавничко след щастието си може то да ни настигне и някъде в пространството да се срещнем, обикаляйки и търсейки се...Истината е там някъде...:)))

Да не прозвучи прекалено умно :)), но.........щастието е непрекъснато при нас.Само дето рядко имаме очи за него.Тъй мисля днес, де :):)Утре може друг акъл да ми дойде :)

Дано само не падне голямо търсене, че времето не е неограничено :):):)

Ами и на мен така ми се струва, но въпреки че се опитвам, все още не мога да развия съвсем погледа си :)

Спри да мислиш за вчера и утре.Мисли само за днес - то е важно.Живей за мига и щастието ще се открие в цялата си скромна прелест :))

Права си, опитвам се, макар че – в кръга на шегата – шефът ми да не му харесва тази концепция ;) Така е, иначе живеем всеки ден за утрето, което не настъпва, защото отново мислим за него...

Щастието принце не е самоцел според мен, а състояние на духа...Достатъчно е само да решим, че сме щастливи и то ще бъде при нас, така както любовта идва, когато решим че сме влюбени...

Напълно съм съгласен с теб – привличаме не това, което искаме, а това, което чувстваме... А щастието не може да бъде самоцел, защото тогава би било мимолетно, бидейки външно. Направим ли го състояние на духа си, то ще върви с нас...