Наскоро попаднах отново на един текст, който бях чел преди време. Предполагам, че повечето от вас го знаят, чели са го, но какво пък... не е излишно да си припомняме малките истини отново... :):):)

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

:):):)

Да и това е така, защото -
Днес се намираме в "ерата на угнетението" и "шока от бъдещето".Фрустрацията и отчуждението са взели епидемични размери, богатството поражда отегчение, а изобилието - безсмислие.Явно прогресът и нещастието са просто двете страни на въртяща се монета.Тъй като самото желание за прогрес предполага недоволство от сегашното състояние на нещата, колкото повече се стремим към прогреса, толкова по-остра неудовлетвореност изпитваме.В стремежа да акцентираме на позитивното и да елеменираме негативното ние забравяме, че едното няма стойност без другото...
С други думи как да се зарадваме на имането, като не знаем какво е нямане, на ситостта, ако не сме усетили глад, на почивката, ако не сме се уморили.

Така е, любопитство, но има и нещо друго според мен: прогресът сам по себе си не е нещо негативно, а начинът по който го постигамеи най-вече начинът, по който използваме постиженията си. Така де, светът десетилетия след откриването на телефона е живял само с аналогови телефони и световната търговия се е развивала само на основата на пощата и въпреки това всичко си е било наред. Сега имаме много повече и по-бързи средства за обменна информация, но въпреки това нещата си вървят като цяло по същия начин, само че ги вършим много по-нервно, разчитайки, че технологията отсамосебе си ще ни повиши скоростта на работа и съответно, ще ни освободи повече свободно време. Само че лудницата, която създаваме, генерира повече лудница, и севлиза в този умопомрачителен цикъл, в който уж всичко вършим много по-бързо, а все по-малко веме ни остава. Сигурно могат да бъдат изнамерени още куп фактори, които да обяснят защо всичко е такова, каквото е, но въпросът е "И какво от това?". :) Крайно врме е да си отговорим май на този въпрос :):):)

захвърляме камъка , който все се търкаля надолу и поглеждаме шарения свят , който не ЦЕЛ , вкарваща ни в релси , ослепяваща ни ...
просто сменяме целите с мечти , амбицията с любов и отсяваме плявата от житото ...

наистина е просто /но не е лесно ... / :)

Наистина е просто, но като гледам колко хора са го постигнали наистина, изобщо не е ни най-малко лесно :) А може би само ни изглежда трудно? А дали хората искат изобщо да го постигнат или предпочитат да разпъват на кръст? ;) :):):)

Отговорът е май нищо от това.Просто мислим, задаваме си въпроси, отговаряме според възможностите и знанията, които имаме-понякога погрешни.
Това развитие на техонологиите е като разрастване на раково образувание.Попадаш в ситуации, в които ти звънят двата мобилни телефони, стационарния също, а имаш делова среща или любовна, да речем.Това което се получава е стрес от най-нов, побъркан тип.

Да, изглежда е така... само че няма как да спрем прогреса, защото не искаме да се върнем към – образно казано – пещерите...

Самият прогрес не е лош, лошото е, че не сме готови психически за него.Да, път назад няма.Нужно е приспособяване-всеки както може...

4e mi go napomni....
Moje bi i vse pove4e vyv vremeto nqma da znaem kak da jiveem.
No edva li ne moga da si predstavq 4e 6te nastupi vreme kogato nqma da razbirame i tozi tekst...
Na4inyt ni na jivot se izmenq ejegodno no nai vajnotot e da znaem 4e jivotyt si ostava nai golemiqt ni dar!

Аз също не вярвам, че ще настъпи момент, в който няма да можем да разберем въпосния текст, защото това означава, че няма да сме живи, поне не и в този свят.