Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2009 01:37 - Заслепени или всевиждащи?
Автор: malkiatprintz Категория: Тя и той   
Прочетен: 8306 Коментари: 27 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2009 01:42


Голяма част от постовете и коментарите са посветени на любовта във всичките й измерения :) Нормално, може би, това е основно чувство у хората. Едно от мненията, които битуват и биват повтаряни като цяло твърди, че любовта ни прави слепи. Всмисъл, че когато човек е влюбен, не вижда несъвършенствата на обекта на своята любов, а вижда единствено хубавите му страни, което не е неговият истински образ, че виждаме човека, когото обичаме в някаква своя съвършена, но изкривена представа, че това не е реалният човек.

А дали не е точно обратното? Дали когато обичаме някого не го виждаме такъв, какъвто е в действителност?

Какво имам предвид: във всички религиозни и теософски текстове пише под една или друга форма, че Богът е създал човека съвършен, че това е Неговото най-висше творение, че изначално човекът е бил чиста светлина, по-висш дори от ангелите. Да, но след навлизането на човека в материалните сфери, след попадането му в материалния свят, човекът е загубил своята първоначална чистота и по светлия му образ са започнали да се наслагват тъмни петна: лошотия, тъга, комплекси, амбиции, страх, гордост, отмъстителност, злоба, завист, меланхолия, униние, алчност, егоизъм, инатливост, опърничавост... прах, патина, драскотини, петна една част от които са лепнати от възгледите на обществото, схващанията на родителите, материалните условия на несъвършения материален свят... Но дали някъде дълбоко в себе си човекът си не си остава същата чиста светлина, идеалната съвършена светлина без петна, без драскотини, без патина... И дали пък точно когато сме влюбени и виждаме човека до себе си като съвършен, като идеален, дали точно тогава не го виждаме такъв, какъвто е в действителност, какъвто е бил създаден от Мисълта и сътворен от Словото, роден от изначалното единство на Вселената?

Контрааргументът, който сякаш чувам е, че защо тогава след време, когато любовта отслабне, изведнъж "проглеждаме" и започваме да виждаме несъвършенствата на човека до себе си? Може би защото тогава бихме били богоравни, каквито някога сме били, само че сега трябва сами да се върнем към своето първоначално естество? Дадено ни е било за известно време да се отвори Третото ни око и за малко да видим поне един човек през него, но патината у нас постепенно отново го затваря, обвива го в мъгла и го приспива?

image




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. julllinkata - хей:)
18.05.2009 07:31
Съществува теория на обърнатия бинокъл в психологията, а именно да преувеличаваме качествата и да омаловажаваме недостатъците на любимия...мен ако питаш всичко това са bullshits:) Няма наука, която да обясни любовта или да ни помага да не ни боли от нея. Хора сме:) И май е по-добре да не го мислим много много:) Иначе най-смешната формулировка, която съм чувала от един познат гласеше: "Два остри камъка брашно не мелят, но знаеш ли колко трябва да се чукат, докато се изтъпят" хахаха Поздрави и успешна седмица:)))))
цитирай
2. анонимен - az li4no. . . dori i da sam vlubena. . ...
18.05.2009 08:17
az li4no...dori i da sam vlubena ..vijdam nedostatacite na lubimiq 4ovek, no se opitvamda gi vazpriema i da ne se draznq ot tqh...toest da go obi4am s tqh.... nqma savar6enni hora...mnogo 4esto dori se bazikam s moite i s negovite nedostataci.....kogato ne67tata se vzemat na maitap se priemat po lesno
цитирай
3. martito - Ако се има предвид, че човек е съз...
18.05.2009 08:44
Ако се има предвид, че човек е създаден от Бог като Негово подобие, значи у всеки човек присъства божественото начало. И може би влюбвайки се, човек чрез любовта провижда това божествено начало у другия и всичко друго остава на заден план...
цитирай
4. mariani - Добро утро!
18.05.2009 09:08
Ако трябва да отговоря на въпроса ти едносрично, отговора би бил: да - заслепени сме. Не отричам, че сме създадени по образ и подобие на Всевишния, но това не ни прави богоравни нему. Точно така се получава когато се влюбим: идеализираме, порозовяваме всички впечатления, които си създаваме опознавайки отсрещната страна. Моментът на "проглеждане"-то се явява тогава, когато връзката е излязла от своето еуфорично начало и навлиза в улегналата си среда. Ако ни е дадено да се отваря за малко трето око, мисля че бихме виждали човека такъв, какъвто е всъщност. Защото малко или много когато човек се влюби не показва същността си още в началото, с цел да се хареса е склонен и салта да прави ;)....Благодаря, че ме размисли и хубав ден!
цитирай
5. lubopitstvo - Хъм, въобще не ми е хрумвало това. А е ...
18.05.2009 09:41
Хъм, въобще не ми е хрумвало това.А е напълно възможно да е вярно...:)
цитирай
6. mem - И аз не съм го помислила от този ъгъл.
18.05.2009 10:27
Аз съм предан привърженик на любовта и ми харесва тази гледна точка. Даже мисля, че обичайки някого не само го виждаме съвършен, но предизвикваме и него да се доближи до своя съвършен образ. Любовта изчиства дребнавостите, кара те да се повдигнеш на пръсти, вади напред неподозирани сили и възможности. Не зная дали е сляпа, но любовта е смела. Поне така мисли меми.
Поздрав на всички, които умеят да обичат.

PS: Принце, защо не спиш? :))
цитирай
7. totoni - А пък моята човешка гледна точка ...
18.05.2009 10:42
А пък моята човешка гледна точка (ащото не си падам философ-:))) е, че просто, когато обичаш и си обичан-това вади наистина най-доброто у теб. Така че-наистина любимият те вижда такъв, какъвто си - гледа дълбоко в теб, където таиш всичко добро, очакващо някой да му помогне да излезе. Това, всъщност, май потвърждава твоята теза, като се замисля-:)))
Поздрави и хубав ден!
цитирай
8. malkiatprintz - jullinkata :)
18.05.2009 13:01
Много готина дефиниция :):):) А иначе си права – и да го мислим, и да не го мислим нещата си се развиват ;) Весела седмица и на теб :):):)
цитирай
9. malkiatprintz - анонимен 2 :)
18.05.2009 13:04
Не можем да не приемем недостатъците на другия, защото те са си част от него. А иначе всичко в живота е по-добре да се приема от смешната му страна, защото иначе няма да оцелеем дълго :)
цитирай
10. malkiatprintz - martito :)
18.05.2009 13:05
Това имах предвид :) Поздрави :)
цитирай
11. malkiatprintz - mariani :)
18.05.2009 13:10
Да, това е разпространеното мнение, просто се чудех дали моментът, "когато връзката е излязла от своето еуфорично начало и навлиза в улегналата си среда" не е моментът на връщане към илюзията за света около нас (и в частност – човекът до нас), която приемаме за реалност :) Хубав ден :)
цитирай
12. malkiatprintz - lubopitstvo :)
18.05.2009 13:11
Може, може... просто идейка :)
цитирай
13. malkiatprintz - mem :)
18.05.2009 13:14
Да, определено тогава се опитваме да бъдем по-свестни :) А на въпроса ти – просто нощна птица. Поздрави :)
цитирай
14. malkiatprintz - totoni :)
18.05.2009 13:17
хехех... Да живее единомислието :):):) Жизнерадостен ден и на теб :)
цитирай
15. kass - malkiatprintz
18.05.2009 16:56
Събуди ме

Какво ни кара да се будим
от леглото да се вдигнем
обувките си да обуем
и нанякъде да тръгнем
какво зарежда ни със сила
и ни дава много вяра
когато тъй дълбоко спиме
без надежда и без мяра.
Природата е толкоз будна,
всичко истински живее
а хората уж толкоз умни
живота си във сън пилеем
и аз безпомощно лежах
в спалнята си тъй удобна
и може би дълбоко спях
за нищо неспособна
но ти дойде и ме събуди
дари ме с толкова любов
заспали чувства в мен пробуди
и ме върна за живот
сега съм толкова различна
с радост гледам на света
тревожи ме едничка мисъл
да не би отново да заспя.

Едно старо стихотворение, подходящо за този чудесен постинг, любовта е могъща сила, не само може да ни пробуди и да ни накара да гледаме на света с друго око, но и да ни промени напълно, за нея сме способни на чудеса...тя няистина събужда божественото в хората, за това съм съгласна с теб че виждаме истинския богоподобния човек, защото обичайки го и обичайки ни ние сме съвсем други хора...
цитирай
16. malkiatprintz - Хубаво стихотрворение, касс, б...
18.05.2009 22:40
Хубаво стихотрворение, касс, благодаря ти. Радвам се, че сме на едно мнение :) Не са една и две концепциите, които изграждат идеята, че животът е форма на божествен или колективен и индивидуален сън, като се започне от Индия и сте стигне до Мексико. Хубаво е да можем да се пробуждаме по-често и колкото се може за повече :)
цитирай
17. hara73 - едно по различно ...
19.05.2009 09:34
и по-хубаво мнение за Нейно Величество Любовта. Аз лично си вярвам, че тя е сляпа, защото ако не беше, как щяхме да се обясним метаморфозите в обекта на нашите чувства . Той не може да се промени с дни, по-скоро ни го гледаме с различни очи. Поздрави за твоята гледна точка, хареса ми :-)
цитирай
18. malkiatprintz - Как ще си обясним метаморфозите? Ми ...
19.05.2009 13:21
Как ще си обясним метаморфозите? Ми тя гората и през нощта и през деня все си е една и съща, но.... :)
цитирай
19. emanuel - Любовта е сляпа и няма по-вярно т...
19.05.2009 23:27
Любовта е сляпа и няма по-вярно твърдение от това.
цитирай
20. malkiatprintz - Възможно е :)
20.05.2009 01:13
Възможно е :)
цитирай
21. abadonka - Чиста истина...
21.05.2009 03:19
...и не само при хората, ако знаете котаракът ми как оглупява като види котка, тя го шамаросва и му съска, а той, милият, я гледа влюбено и тича след нея.
цитирай
22. malkiatprintz - Хех. . . ако питаш мен, той котаракът ...
22.05.2009 22:47
Хех... ако питаш мен, той котаракът друго дебне и явно намира за несъществено някоя и друга драскотинка в името на мерака ;)
цитирай
23. victoriavselena - според мен
05.06.2009 19:14
има разлика между влюбване - това е периода на "заслепеност", когато ние сме във възторг и не виждаме реално нещата. Тогава ние някакси сме извън своите граници. Тогава химията на привличането (хормоните) действа върху мозъцитеV но това е краткотраен период, който или отминава или се превръща в обич (любов). А както пише Морган Спок Мек в "Изкуството да бъдеш Бог" - любовта е работа. В книгата си той ни обяснява, че за съжаление никой не ни подготвя за това в детството ни, защото всички приказки свършват със сватбата (и три дни пели, пили и се веселили), а работата започва тогава. Това е като обраротка на градини с рози. За да цъфтят розите се изисква ежедневна работа, която не винаги е романтична.
Вчера бях поканена на рожден ден на една 58 годишна жена. Със съпруга й са заедно от 15-годишната им възраст. Напоследък те събуждайки се благославят деня и това че са заедно и си припомнят един на друг защо се обичат и защо са заедно. Като видях отношенията им вчера ... - пожелавам го ни всчики ни.
цитирай
24. malkiatprintz - Така е, Виктория, макар и терминът ...
06.06.2009 00:03
Така е, Виктория, макар и терминът "работа" някак да не ми пасва, когато става дума за обич :) Но е така. Иначе приемаме нещата за даденост и след известно време изведнъж се изненадваме кога всичко си е отишло. Но мисълта им беше друга: все ми се струва, че периодът на "заслепеност" в действителност е период в който виждаме другия такъв, както Творецът го е създал, така, както Вселената вижда всеки един от нас... Дали тогава не ни се дава макар и само по отношение на един човек да го видим сякаш от еон друго измерение макар и да не си даваме сметка за това?
цитирай
25. cindy - Интересна гледна точка,
25.07.2009 11:39
но лично аз мисля, че заслепението идва от това, че проектираме нашите представи, надежди и въжделения върху някого. Фактически ние виждаме не него, а нашата представа за него.
цитирай
26. malkiatprintz - Синди :)
26.07.2009 00:43
Това е всеобщото схващане :)
цитирай
27. bubulino - Чудесно обобщено
18.07.2012 23:13
Чисто, точно, добронамерено. Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: malkiatprintz
Категория: Тя и той
Прочетен: 646306
Постинги: 98
Коментари: 2806
Гласове: 10930
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031