Любовта във всичките и разновидности се коментира изключително обстойно из блога :) Затова направих една музикална трактовка на темата, дано да се замислим...

Понякога в живота си стигаме до

http://www.youtube.com/watch?v=zULNHV8nOfQ

Тогава...

http://www.youtube.com/watch?v=zATqOWba5Vc

Въпреки това един ден срещаме...

http://www.youtube.com/watch?v=nDXkd2NyCCE&feature=related

И ето ни отново

http://www.youtube.com/watch?v=vFD2gu007dc

Докато отново не стигнем до

http://www.youtube.com/watch?v=mpqdLqYYpoY

И тогава, уморени от този кръговрат, понякога се случва

http://www.youtube.com/watch?v=za_6A0XnMyw&feature=related

След N-броя цикли, рано или късно стигаме до философията

http://www.youtube.com/watch?v=INTvwJIeK8g

Или пък си го караме просто заради едното

http://www.youtube.com/watch?v=V2tZ0lWl1go

И така животът си върви и не разбираме, че ни чака

http://www.youtube.com/watch?v=k1-TrAvp_xs

А тогава вече е късно да се питаме

http://www.youtube.com/watch?v=4ADh8Fs3YdU

:):):)

за хрумката и подбора :))
ами това е ...

Благодаря :)

Е, това е само един от вариантите:)
Но има и друг:) Възможно е да си кажем:

и все пак
http://www.youtube.com/watch?v=KfxJaq3YYg0

и след N на брой цикления защо, как..., осъзнаваме, че:
http://www.youtube.com/watch?v=DEC50FJLY4g

може да не примираме от радост, но пък знаем, че:
http://www.youtube.com/watch?v=6AH7e3qK0EA

и че без любов:
http://www.youtube.com/watch?v=tIdIqbv7SPo

осъзнаваме, че това е то:
http://www.youtube.com/watch?v=V5Ej_WQhKSI

и можем да избираме да си кажем:
http://www.youtube.com/watch?v=NqZXzyPOSJQ

или:
http://www.youtube.com/watch?v=Vml2xJi5BWE

може би слънцето няма да изгрее веднага над нас, но все пак:
http://www.youtube.com/watch?v=kR5YqaKLYWU

:)))

Много сложно, имам да готвя мусака и таратор, няма време...:)))

Много свежо, успях да мина целия "цикъл"-:)))на поста ти! Поздрави за свежата хрумка!
Хубав ден!

Яко! :):):) Готин тематичен отговор :):):)

Ах тези досадни ангажименти :)

Още един упорит човек :) Радвам се че ти е харесало :)

Копнеж
Понякога към милиони хора
и към стъпките безброй
отправям поглед със умора
и търся истинския той
вглеждам се в лицата хорски
и търся нечии очи
но светът потънал в гордост
пред въпроса мой мълчи
колко стихове написах
колко други хвърлих аз
колко хора с поглед пронизах
но уви не го познах
колко пъти с нежна трепет
запитвах своето сърце
но то отвръщаше с горчива шепот
„- Не! Не е това момче”
Колко дълго аз ще чакам
колко дълго аз не знам
но не напразно се надявам
не напразно, аз просто знам
че измежду милиони хора
заровени в живота свой
скита някъде самотен
истинския той…

Морето

Чуваш ли морето как бушува
как изхвърля яростни вълни
как жестоко се бунтува
как не може да се примири
май отново ни напомня
че не е мъртъв простор вода
сякаш думичка отронва
срещу свойта самота...
Вятъра започна тази буря
и морето впусна се в игра
и в тази въртележка луда
то забрави за света...
Но вятъра си тръгва щом поиска
а морето си е тука все така
и щом отново го напуснат
връща се в реалноста
и ти така
появяваш за миг
развихряш моите чувства
после в себе си свит
надсмиваш се над моите буйства
с наслада от страни ме гледаш
замечтана, отнесена,
разсеяна, засмяна
дебнеща с нескрита стръв
да не би да си отидеш пръв
но ти отиваш си
след време пак се връщаш
и после пак си тръгваш
а аз все така нескрита
чакам да те видя пак
е няма как
но затвори очи
послушай как морето
вилнее под силата на вятъра
и за мене си спомни
как развихрям се под силата
на твоята любов.


Да си вземем довиждане

Чувствам се вече така уморена
а нашта любов докрай изцедена
няма ги вече наште шеги
нама ги вече наште мечти
няма ги нашите смели идеи
няма ги даже общите цели
нищо, само това ни остана
ясно е с теб вървим към раздяла
и двамата знаем късно е вече
нашето време отдавна изтече.
Няма защо да търсим вина
няма защо да се мъчим така
няма вече хубави спомени
няма мигове вече запонящи
каkво друго сега ни остава
освен да приемем нашта раздяла.
За какво ни е вече този живот
след като няма вече любов
след като няма повече вярност
след като няма никаква радост
след като нямаме вече доверие
след като няма дори уважение
мисля и двамата вече го виждаме
време е с теб да си вземем довиждане.


Без повече любов

Някой чука отворете
ала на кои му пука, разберете
в този свят затворен
всеки е заробен
зад изидана стена
сам и тънещ в самота
ала някой ще почука
да разсее твойта скука...
оставете ме сама
тъй добре ми е така
кой ще развали покоя
и илюзията моя?
Aла се чука упорито
нетърпеливо и сърдито
нечий глас от вън крещи
отворете тез врати
ала аз не ще отворя
да си разваля покоя
чувствата да си размърдам
мислите да си разбъркам
тъй,че пътнико иди си там
където бил си и бъди си сам
дори и тук да влезеш
пак самотен ще излеш
трябва бързо да научиш
тука няма да сполучиш
имам отговор готов
не искам повече любов.


Събуди ме

Какво ни кара да се будим
от леглото да се вдигнем
обувките си да обуем
и нанякъде да тръгнем
какво зарежда ни със сила
и ни дава много вяра
когато тъй дълбоко спиме
без надежда и без мяра.
Природата е толкоз будна
всичко истински живее
а хората уж толкоз умни
живота си във сън пилеем
и аз така безпомощно лежах
в спалнята си тъй удобна
и може би дълбоко спях
за нищо неспособна
но ти дойде и ме събуди
дари ме с толкова любов
заспали чувства в мен пробуди
и ме върна за живот
сега съм толкова различна
с радост гледам на света
тревожи ме едничка мисъл
да не би отново да заспя.

Изненада ме приятно с този поетичен отговор :) Оценявам го...

Успях:) Mamma mia Aз пък добавям това http://www.youtube.com/watch?v=jPM5h6T6QCg Мога да га слушам вечно:) :) :) Поздрави

Красива песен :)

попаднах на този постинг, подкарах ги отзад напред и - нямаме голями разминавания. С едно-две изключения ;-)))

Хехе.... ако нямахме нито едно разминаване би било направо замислящо :):):)