http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_6168.html

tozi razkaz e istinksko muchenie da bude procheten celia

Жалко :)

Благодаря ти, радвам се, че го намираш за правдив :)

За съжаление... "правилните" решения не са нашите решения.
А какво точно й пречи да има... всичко?

Дългичък е разказът, но чак пък "мъчение"... Би могло. За някого, чийто опит не е стигнал даже до елементарен правопис.

:)

Никога не се знае дали решенията ни са правилни :) А че се получи дългичък, така е, но какво пък, може да се чете и до следата или от средата нататък :)

изобщо не ми пречи дължината. :))))))

Просто си се чудех... Поне в моя живот така се получава - често обмисленото отвсякъде решение, където всичко е изчислено до милимунда и няма начин нещо да се обърка, се оказва най-голямата от всички възможни глупости, които са ми хрумвали.

Стана ми и тъжно за Нели - дали мъжът пред телевизора заслужава да се върне при него? Дъщерята е на 15 - най-много след 5-6 години е литнала. А Нели? А всичките й еднакви вечери? А всичките й проспани нощи? А блясъкът в очите й?...
Ми... не е зрялост това! Безотговорност е! Безотговорност към себето, към Живота...
Такива едни неща... :)

Разбрах те правилно ;)

Да, често пъти прекаленото обмисляне не води до най-добрите резултати, не е само при теб е така. Знаеш приказката, че животът е това, което се случва докато кроим планове... А далеч не рядко интуицията ни дава правилното решение но все някак или не я чуваме, или не й вярваме....

Напълно съм съгласен с теб, че това може би е в известна степен страх от пълната промяна.... И после цял живот сивота...

е хубав, малко дългичък.. Преди финала окапах но се стегнах и продължих. :)

Благодаря ти Принце, сега да видим как ще се оправя и аз с тази история. Вдигнал си летвата високо...
Поздрави...

като каза дълго си представих 2 пъти по-дълго от това.. Леко се чете, на мен ми допадна.. Само,че си искам хепи енда, като в холивудските филми :):):) Шегувам се.. Много достоверен и емоционален разказ.. Поздрави!

Кас, чакам с нетърпение твоя! :)

интересно ми е да видя нещата от мъжката гледна точка. Благодаря.

Дължината наистина няма значение, щом е "разпъната" от теб :) По инерция и заради чувството за справедливост се надявах да има хепиенд, но пък после разбрах, че в случая не би бил реален и може би щеше да развали ефекта от добре поднесената история. Поздравявам те!

абе, к'во всички сте се захванали с тая "дължина", като ви мързи да четете, просто не го правете и това е...за мен разказа е увлекателен и лесно се чете ;)

Хммм, дали наистина няма да има втора среща?...

....неверницо :):):):):) Може пък да няма... Но пък кой бяга от хубавото?! :):):)

Искрени поздравления за разказа! Историята е правдоподобна, разказана е увлекателно, и може да се случи на всекиго… Но краят – дали той е правдоподобен? Уви, за много жени в подобно положение – да. Само че на мен би ми се искало да поразсъждавам дали наистина това е най-удачният завършек на една страхотна любовна нощ. Когато една връзка бъде прекъсната в самото начало, едва ли не преди да е започнала, за тази жена това не предвещава нищо добро в бъдеще… Прекъсвайки контактите си с младия мъж, потискайки тъкмо запалилата се след преживяното страст към него, героинята ще има да го мисли и премисля и, ако в бъдеще не срещне „мъж-заместител” така и няма да приключи с тази история. Човек обикновено цял живот мисли и си спомня с трепет, а понякога и с болка в сърцето за неизживяната си любов и страст и се пита, какво би станало, ако? Затова, за да има покой, за да има един удовлетворителен и за двамата край, те трябва да стигнат дотам да могат да кажат следното (ще се изразя със стиховете на Рабиндранат Тагор):

Покой, сърце любимо,
раздялата да бъде сладка,
не смърт да е,
завършек нека да е тя.
И любовта във спомен да се претопи
а болката – във песни.
И нека нежна бъде твоята последна ласка,
на нощно цвете да прилича.
О, тихо, тихо, чудно хубав край,
за миг един
и сетните слова в мълчание кажи.
Покланям се пред теб,
държа високо мойта лампа,
та пътя ти да осветява.

Та затова бих препоръчала на тази героиня да продължи да се среща с младия мъж… Май това е по-зрялото решение... Ти какво ще кажеш!

Друг е въпросът, че понякога за единия нещата са приключили, а за другия – не още, както и дали въобще трябва да има край… ;)

За любовата, възръстова граница няма. И двамата сте се справили перфектно. Тук определено си личи твоя мъжки поглед на ситуацията. Ние жените сме емоционални и сме склонни да клоними към по-трагичен нюанс, който касс перфектно е описала. Поздрави и за двам ви ...много добре сте се справили.

Да, дългичък се получи, но ако го свия, няма да е същия. а и е дългичък единствено за тукашните представи, виж Борхес... Поздрави :)

Ще се справиш, Касс, убеден съм.

Благодаря ти, Дори :) И май си права, че повечето ми разкази не са съвсем близо до хепи енд-а... Наскоро се сетих за една максима: "литература, която навява отчаяние е престъпление"... Но пък и животът не толкова често е хепи енд... ;)

Опитах се да предам и двете гледни точки, но не зная доколко се е получило. Затова дори показвам героите както поотделно, така и заедно. Чудех се в края дали да не изобразя реакцията на героя, когато научава, че всичко е приключило, но реших, че това ще развали края.

Благодаря ти :) Наистина се започвам да се замислям за усещането в края наразказите си... в коментар 21 цитирах една мисъл, която не си спомням от кого е, но е много вярна...

Благодаря ти :) А за дължината сега се замислям, че броят от думи няма значение. Ако един разказ е интересен написан добре, винаги се чете леко. Не очаквам да се хареса на всички, това би било глупаво и може би ако на някого му сеструва дълъг, или не му е допаднал, или не е написан съвсем добре. Старая се да не се самозабравям и зная, че имам още много да подобрявам като стил, като умение. Поздрави :)

Светът е малък... Знае ли човек ;) Поздрави :)

Уж никой не бяга от хубавото, но нерядко уюта на кочинката и силата на навиците са прекалено силни... :)

Напълно си права, но понякога е трудно след една такава нощ човек да се върне в сивото огнище и това създава напрежение. От друга страна, една петнадесетгодишна дъщеря във вихъра на пуберитета може да преживее много по-тежко една радикална промяна, отколкото едно дете на 2, 5, 10 години и като майка, героинята да се опасява, че не е ясно накъде ще я тласне това... Но пък – както вече коментирахме и други, и аз – възможно е просто да я е страх да направи необходимата стъпка и да се оправдава с дъщеря си... Благодаря за хубавия стих :)

Както писах в отг. 22 до Виктория, опитах се да предам и двете гледни точки правдиво – тази на мъжете и тази на жените. Ето, Виктория е усетила нещата женската гледна точка, ти виждаш мъжката... това е много хубаво, защото може би означава, че като цяло съм успял да предам и двете, а другото въпрос на възприятие на четящия...:) Благодаря ти :)

Хубав разказ приятелю :) Както често съм ти казвал- тук хората ги мързи да четат... Затова намерих свободно време и чак сега го коментирам. Историята е често срещана- и двата вида възрастов дисбаланс са вече ежедневие.
Мисля да основа клуб на хората , които четат докрай, независимо колко е дълго! Снощи четох най-дългия разказ в нета... Но, издържах докрая :)
Ще ти дам линка- струва си..
http://damnation.blog.bg/lichni-dnevnici/2007/11/27/risk-pecheli-risk-gubi.137308

Я да видя кой се забавлява без да ми свирне :))
1. Иве, за да е обективно и честно - трябваше всеки да го напише на чернова и да ги постнете едновременно :)
2. Филипе, разказът на Ива може да се разгледа като продължение на твоя - тоест от двата може да стане един с малко корекции..
Друг път свиркайте, щях да се включа и аз, разказите са моята стихия :))))))
СЪДИЯ- ВЕСЕЛИН ДИДЖЕЙСКИ :))

Този своеобразен експеримент го замислихме още преди време и го рализирахме. И аз това писах при Касс, че сякаш са един разказ :) А що се отнася до едновременното постване, то почти така и се получи, ние ги разменихме предварително и ги коментирахме... Във всеки случй се получи интересен експеримент. Следващия път ще се обадим ;) Късно довечера на спокойствие ще прочета разказа на Дамнейшън, когато къщата утихне. А за хората, които четат докрай, съм приятно изненадан – съвсем не са малко. Поздрави за всички от бъдещия клуб :)

има дълги неща дето се приемат на един дъх :)
сабахле го четох, но нямах думи исках да осмисля
нещата ...
ами майката героиня си е позволила малка волност
но и аз като мартито се питам дали ще да е за веднъж
и тоя младеж много мил бе :))

Мани лиготиите !
Поздрав :)
такъв си е живота - шарен

Макар да надникнах първо във втората част(другия разказ) и тази част бе удоволствие да прочета.Напълно реален и актуален сюжет.
Винаги съм смятала, че човек в този живот трябва да бъде и малко егоист, да живее и за себе си, не само за другите. Нали всички знаем, че един път се живее.Никой от нищо не е застрахован, така че, излишно е да се раздават присъди кое е морално и кое не. Хората така сме устроени, че винаги се изкушаваме от непознатото, различното, особено, ако има обстоятелства, подтикващи още повече към това.
Поздрави!
:)))))

Хубав разказ....почти реалистичен!Казвам почти,само заради чуденката ми,дали е възможно само след една споделена нощ,двама души да планират съвместния си живот?!И още нещо....на нея й е харесало.Малко жени ще се спрат,когато емоционално са в зенита на една връзка.Независимо от камъчетата в обувките!....(..лично мнение..)
Иначе ми беше гот да те чета!
Поздрави! :)))

Този младеж много мил, ама малко морето му до колене ;) А извън лиготиите – Животът е шарен, наистина и макар че често пъти ни погажда кофти номера, е по-добре, че е такъв :) Радвам се, че ти е харесал :)

Е, едва ли това са планове за съвместен живот, просто подхвърлени реплики, от които се вижда, че героят възприема нещата лековато. Ако продължат, репликите могат да се превърнат в планове, а героинята допуска, че той не е готов за това... А дали една жена ще спре, когато е в зенита на връзката си... не знам, вероятно има и такива... Радвам се, че ти е било приятно :):):) Поздрави и на теб :)

Хехе... разказите ни с Касс не бяха замислени да са две части. Просто зададохме определени "параметри" като 36 годишна жена със дете в пубертета, с проблеми в семейството и работата, която се влюбва в 27 годишен мъж, който я зарежда. Той й прави предложение, тя го приема и краят го оставихме всеки да го завърши както предпочете. Просто се забавляваме :)

Иначе съм напълно съгласен, че човек трябва да бъде и до известна степен егоист (човек, който уважава себе си без да вреди и пречи на другите, което е различно от егоцентрик – човек за когото всичко трябва да се върти около неговата особа и той е пъпът на света; разликата много добре е описана от Добромир Димитров тук: http://dobromirdimitrov.blog.bg/drugi/2009/04/27/egoist-ili-egocentpik.327477 ). Например, не ми харесва приказката: "Децата да са добре, нашата е минала". не е редно. Не може децата да бъдат добре, когато раснат край един сгъбен и смачкан родител. Напротив, когато родителят се чувства добре, доволен и щастлив, той ще предава това състояние на децата си. В единия случай децата възприемат, че ги чакат само проблеми и е нормално като пораснат да бъдат жертва, в другия случай научават, че могат да бъдат щастливи и да правят щастливи и другите покрай тях.

Също така съм напълно съгласен, че да съдим е лесно, но е неправилно, защото никога не знаем точно какви са истинските услъвия и причини, довели даден човек до съответно решение и действие. Да, не е лесно и аз самият често пъти съдя, но това е неправилно.... Поздрави :):):)

Наистина се допълват.

Благодаря ти, радвам се, че са ти харесали :)

ne stava duma da te murzi da chetesh. Stava duma za mnogo izlishni dumi,koito razvodniavat ,otplesvat i praviat teksta posredstven. Tova vse pak e razkaz ,a ne klukarska sreshta na kafe ,za da triabva da znaem vsiaka edna duma ot tova koi kakvo e kazal-osobeno ako tezi dumi sa v poveche ot kolkoto triabva i sa podneseni na nivo "mahlenski razgovor". Tova e moe mnenie,nishto poveche- blog-a ne e profesionalno pole za iziava ,a ljubotelsko - razbiram tova

Прочетох внимателно и двата разказа и двата предизвикват размисли.Надявам се да ги прочетат повече хора,и не само да ги прочетат,ами да си зададат и въпроси.Всички се оплакваме от напрегнато ежедневие от липса на време и т.н. и т.н.А колко малко ни трябва понякога една дума,един поглед само.....
Обикновено всеки гледа от своята камбанария,а трябва да поглеждаме и от тази на човека до нас.Разбунихте духовете.........ех,любов,любов.....:)))))))))))))
Напишете и продължение,това е моето предложение:)

Понякога излишните на пръв поглед думи създават атмосфера, която е необходима за да бъде усетена обстановката. А и прекаленото свиване и сбиване може да превърне един разказ в комюнике, в информационна сводка.... Разбира се, разводняването също е опасно, но лично аз предпочитам да "покажа" това, за което става въпрос чрез диалози, чрез действията на героите, отколкото да разкажа кой какъв е. Едно е да кажеш: "Той беше на двадесет и седем, тя – на тридесет и пет, но въпреки разликата в годините се чувстваха добре заедно", друго е да го покажеш чрез един диалог, какот реших да направя в началото на разговора и цялата информация да я вплета в разговора им. Първото е доста по-кратко, второто е по-приятно, но всеки има свое разбиране по въпроса и не случайно хората харесваме различни книги, различни писатели, различни филми, различна музика. И така и би трябвало да бъде. Поздрави :)

Най-хубавото е ако един разказ успее да предизвика размисли у хората. Често пъти това е в основата на проблемите не само в семейните взаимоотношения, а изобщо във взаимоотношенията – липсата на емпатия. За продължение не знам дали ще напиша... Така всеки сам намира отговори, ако си зададе въпроси, а продължението ще даде отговор и може да премахне до известна необходимостта от търсенето на личен отговор :) Хубава вечер, Ммаги :):):)

Той е реален, взет от живота. Дали мъжът ще с девет години по-малък или по-голям, няма значение.
Качествата на мъжът се менят в различните случаи, но има поразително много Нелита, имащи нужда от обич, усещайки, че младостта им си отива безвъзвратно, а любов в живота им няма.
Да, обикновено на това му викат забранена любов и обикновено й слагаме етикет-невъзможна.

Всъщност, Нели трябва да реши кое за нея е по-важно и да направи избор.

Няма вярно решение, всяко едно от двете си има плюсовете и минусите. Панацея няма.

Ако избере Явор ще съжалява, че е построила новият си живот върху нещастието на дъщеря си. Мъжът й не го броя-явно не я обича.
Ако избере старият живот ще мине през ада и никога няма да е пак щастлива. Да усетиш любовта и после да се върнеш назад, само от страх от неизвестното и обич към детето си, не е най-правилното решение. От егоистична и всякаква гледна точка.

Но, я си представи, че мъжът й я обича, но тя се е влюбила в друг. Тогава..., тогава егоизмът й вече щеше да бъде прекален и непростим дори и от нея самата.
Щеше да има истинска невъзможност.
И, да, на нас наистина ни трябва време, за да узреем и прогледнем, да усетим, че имаме нужда от много повече. Някои му викат криза на средната възраст, аз му викам-жажда за живот.

И аз го наричам жажда за живот, Любопитство. Наистина решенията са труднии не става въпрос за вярно или невярно решение, може би дори определянето на решенията като "верни" и "неверни" е погрешно и създава една от предпоставките да се чувстваме зле, когато правим определени избори. Не съм съгласен, че не може да съществува дългогодишен съвместен живот без любов или поне взаимна приятност да речем един от друг (току-що измислих нова дума, но тя определя най-точно мисълта ми, защото "уважение" не е съвсем точно – може да уважаваш един човек, но да не искаш да се срещаш всеки ден с него), без да имат общи интереси и да с ечувстват двама души добре, когато са заедно. Но за съжаление не сме подготвени за това и често пъти грешим – и двете страни – и се стига до пълен срив и разделение. Останем ли в нтова състояние ни чака доста тъжен и неприятен живот. Въпросът е да бъдат сведени до минимум душевните щети, които би понесла дъщерята. Изобщо, кризата на средната възраст не би съществувала, ако всичко е наред, но така се получава, че сривовете обикновено се натрупват и стигат критична маса точно когато сме в средната си възраст. Поздравления, Любопитство, добър коментар :)

Prav si -vseki ima mnenie- az kazah moeto. Niamam predvid opisaniata i dialozite ,a ne na miasto slozenite i pretrupani dialozi kato tozi naprimer

– Идвам с теб. За днес нямам работа, така че докато ти се бориш с твоите брошури, аз ще ти разказвам вицове за добро настроение.
– Хе... Как ли пък не!
– Да не мислиш, че съм се изчерпал откъм вицове?
– Началството ще плесне с ръце от удоволствие.
– Началството, ако знае много, ще го плесна с удоволствие.
– Стига, да не те плесна аз.
– О! Да! Бий ме, строга господарке!

Ili naprimer scenata s priatelite mu ,koiato na praktika nishto ne kazva. Tolkova ot men - kakto kazah -razbiram che tova e lubitelska stranica.

Благодаря :)

Точно този диалог и мен някак ме подразни с нищонеказването си. Но точно аз дето пиша предълги постинги сигурно нямам право да се намесвам в този разговор. Само си мисля, че след като спонтанно напишем нещо е добре да го прочетем и поорежем преди да го публикуваме. Нали знаеш? "Извинявай, че ти пиша толкова дълго писмо, но нямах време да напиша кратко" Аз съм първата дето ще последвам съвета си, а ти си карай както знаеш... нали е от сърцето.
Една съвсем маааааааааааалка забележка. Жените не се питат "Той омъжен ли е?" а "Той женен ли е?" хи-хи-хи... ако не са обратни де, щото сега и такива семейства вече си имаме.

Хехе... :):):) Какво значи "нямам право"? Тук е Хайд-парк – от момента на добрия тон нататък всеки има право да говори :):):)

Да, определено това с омъжването и оженването е вярно, мой пропуск, а за алтернативните варианти на семейството... хехех... поне в случая си мисля, че не етака :):):)

А за въпросния диалог, идеята ми бе да покажа веселия, на моменти малко по младежки пипелив език и хумор на героя, за да бъде като контраст на скуката и ядовете на героинята вкъщи, за да създам усещане защо тя го харесва, че той притежава по-младежки дух, който я зарежда. Надявам се тази цел да се е получила. А що се отнася до смисъла на диалога, той няма информационен смисъл, просто весел момент, в какъвто хората по принцип си плещят и се бъзикат ей така, без някакъв смисъл. Нима винаги хората говорят по смислени теми? :) Идеята ми е да покажа характерите им чрез диалог, а не да ги обяснявам и разказвам кой какъв е. Иначе винаги би могло да се скъси с пъти като започна например: "Той беше на 27, а тя – на 36 и въпреки че я притесняваше тази разлика въ възрастта, го намираше за весел и забавен, която я зареждаше и я караше да се чувства добре в компанията му за разлика от съпруга й, който винаги намираше за какво да мърмори." Ето, всичко е казано в едно изречение и три реда.

Не пиша спонтанно, дълго обмислям сюжета, отделните сцени, различни възможни варианти, така ли да подходя или иначе, чак когато нещата ми се избистрят сядам да пиша. Можеш да бъдеш сигурна, че преди да публикувам написното го изчитам много внимателно и го оглеждам отново и отново. Просто не ми се стори излишен пасаж или досадно за четене :) Ще го прочета довечера на спокойствие отново :)

Тук специалистите сте си спретнали малка седянка явно. :-))))))
Ето ви пък едно мнение на неспециалист.
Разказа си е много точен.Смисълът не е в дължината (тук да не е конкурс за къс разказ?) а в това което иска да каже.Историята до болка позната и всеобщо известна.И въпреки всичко, дори на мен когато ми се стори, че е май по-дълъг от очакваното, някак неусетно го прочетох до край.И то така, щото останах дори леко разочарован - тъкмо се зачетох и "свършииии".
Според мен значи има нещо (какво вие специалистите ще назовете) което ме накара да се изненадам от "резкия" край.
Малко подобно се получава и в холивудските филми - гледаш нещо два часа, и тъкмо стане хубаво, то пък свърши филма.Аз в такъв момент казвам - на сценариста изведнъж му писва тази история и я приключва за три стграници.
Фил, според мен това си плаче за друг край, който не е задължителен да е хепиенд, но поне да "подготви" четящият го за възможният завършек.
Тук има две взаимно противоречащи си нива.
Едното ниво е - автора иска по този начин да ни накара да го търсим отново,
------защото не ни харесва как приключва историята и неволно очакваме продължение,което той няма да напише.Но ние ще проверяваме и очакваме още известно време, докато разберем, че сме се самозаблудили.Точно тогава се осъзнава "майсторлъка" на пишещият.Надеждата и очакването са едни от най-добрите самостоятелни чувства на човека.
Другото ниво - автора иска по този начин да ни привлече вниманието
------------- защото се подготвя и продължение.Тук само си мислим, че всичко е ясно, защото продължението в голямата си част , няма да съвпадне с желаното от нас...Добре де , на повечето от нас.

Колкото до историята разказана тук , дали само аз си въобразявам, но голяма част от коментиращите, бъркат любовта с увлечението.И не става въпрос за мъжка и ли дамска гледна точка - то си е написано от автора...Пресъздавайки мислите им и техните колебания и уклончливи отговори към околните, се изяснява, че и двамата не виждат, или не са сигурни в перпективата на тази връзка.
За това разказа , се чете докрай, за да разберем дали е така...
Според мен (независимо от възрастовите различия) когато има истинска любов, въпроси от типа за възрастта, семейството, детето, другият и всичките от този сорт + битовизмите, просто отстъпват на заден план, забравят се и тази любов става ту сляпа, ту луда, ту направо дива...
А ако все пак преодолее първоначалната еуфория, "изтрезнее" и се приземи, и въпреки всичко остане между двамата , то на тях може да им завижда целият свят, защото точно тогава те са най-щастливи.

Малеееей, то стана "дълъг" разказ , та и коментара се проточи.
---------------------

От неспециалиста който "отива" да чете вторият разказ (или "другият", или "продължението") да разбера там как е ...таковата...написано!
;-))))) :-))))))

Страхотен анализ :):):) Нарочно оставих края до известна степен отворен, защото това позволява на вскиго сам да го завърши и съответно да се замисли. От друга страна, един ясен, конкретен край затваря мястото за вображението и понякога може да се получи малко назидателно, едва ли не – това е краят и друг няма. Точка. Не ми е писнала историята, но си дадох сметка, че ако продължи, след това може отново да продължи и... да се превърне в сапунен сериал. За мен обнадеждаващото е това, че има разнородни коментари, което показва, че хората възприемат разказа по различни начини, а не само по линията добър/лош и след като коментират, значи все пак им е направил впечатление. Със сигурност има още много неща, които могат да бъдат подобрени, това си го зная, но всичко е въпрос на време :):):)

Dialoga s "priatelite" e izkluchitelno tup. Neka da go kaza napravo ,za da me razberesh. Toi ne samo che ne kazva nishto ,no prosto e kato krupka , slozena ni v klin ni v rukav. Toi spomaga s edno 85-90 % razkaza ti da stane posredstven. Podobni dialozi ako sa dopustimi ,to tova moze da stane v roman,kogato imame na razpolozenie neogranicheno miasto i vreme i mozem da gi vmetnem bez da razvodniavame. V edin razkaz ot 1-2- 3 stranici ,tova ne e proiava na dobur vkus.
Ako tozi pasaz se zabeliazva i natrapva v chitatelia ,to opredeleno e draznesh i ne na miasto.
ne iskam da te obidia v nikakav sluchai ,mnenieto mi e dobronamereno ,priemi go kato dobronameren suvet.
A kolkoto do tova ,koeto kazvash ,che tozi dialog pokazva zashto tia go haresva - spored men tova ne e taka.

Може би си права. Тогава обаче става излишен и диалогът между героинята и колежката й. Не зная той дали е тъп, но той е замислен като контрапункт на другия между героя и приятелите и би трябвало също да е тъп. Ако отпадне първоначалният диалог, както има и такива мнения, тогава ще остане само сцената в семейството, срещата в ресторанта и краят. Ще бъде ясен смисълът, но може да стане малко постно. Благодаря, Ина :)

Moze bi imash pravo - opredeleno ima nuzda ot prestrukturirane ,no sum sigurna che ti si umen muz i sledvashtia put shte vzemesh pred vid vsichki komentari i shte sutvorish briliantno proizvedenie.
Oshte vednuz prosti za komentara mi ,dobrpnameren e naistina. Nali v kraina smetka tova koeto pishesh e za da se haresa na publikata.

Винаги съм се старал да чувам чуждото мнение – никога не съм се притеснявал от това, – като разбира се го преценявам и осмислям. Пиша за собствено удоволствие, разбира се, но се надявам да допада на хората, защото иначе никой няма да прочете и ред, а тогава цялото упражнение става безсмислено. Поздрави :):):)

Niamam turpenie da procheta neshto suvsem skoro :)

Работя по въпроса, надявам се да стане скоро ;)

ми хареса, намирам го точен и с изградени образи.А мисля,че поне за мен -краят напълно отговаря на образа на героинята-стабилна, макар и оттегчена и уморена от рутината, семейна жена, познаваща много добре приоритетите си.Поздрави!

Радвам се, че ти е харесал.:)

Ето това е хубавото – на едни им допда, на други не съвсем... зная, че имам още какво да подобрявам в стила си и най-вече в усета към сюжетите, но щом има противоположни мнения, значи все пак съм на прав път :) Поздрави :):):)

"Но, я си представи, че мъжът й я обича, но тя се е влюбила в друг. Тогава..., тогава егоизмът й вече щеше да бъде прекален и непростим дори и от нея самата.
Щеше да има истинска невъзможност."

Интересна дилема за обсъждане. Ако съпругът й не я обича вече, значи тя има моралното право да се влюби в друг. Но ако той е предизвикал с някои неоправдателни постъпки нейното охладняване и въпреки това изпитва към нея чувство на привързаност, защото ако любовта му е истинска той не би допуснал неоправдателни постъпки,то тя няма моралното право на друг избор. Според "любопитство" излиза, че решаващото в случая е изборът на съпруга и съпругата трябва да бъде напълно подвластна на този негов избор. Или казано по-директно - "аз мога да върша какви ли не глупости, но ти ми трябваш и затова нямаш право да се влюбваш в друг" или в другия вариант - "аз вече не те обичам, едва ли не ми пречиш, затова се влюбвай в когото си искаш".
Аз имам един въпрос към мъжката част на аудиторията: Защо му е на един мъж да има до себе си съпруга, която не го обича вече, още повече по зависещи от него обстоятелства? Може би трябва да се включи в образованието на учениците и темата за взаимоотношенията между хората и в частност в семейството. Вярно е, че до голяма степен отношението на всеки един от нас към партньора му е обусловено от домашното възпитание и индивидуалния му характер, но добре е все пак да се напомня по-честичко от съответните подготвени психолози, че понякога един или повече жестове на неуважение или пренебрегване на партньора, могат да преобърнат семейната каруца, както е в приказката за малкото камъче и преобърнатата каруца. За съжаление много малко хора го осъзнават и разчитат на един формален подпис да крепи брачните отношения.
Та да се върнем към въпроса за егоизма, кой е всъщност егоиста?

Мисля, че Любопитство има предвид случай, когато мъжът не е дал повод, обича я, но жената просто се влюбва в друг. И тогава е спорно доколко е добре, защото любовта не пита кога да се появи. Във всеки слчай лесно се съди на чужд гръб, но да не ни стига в живота подобна дилема от какъвто и да било вид... Не е редно човек да разрушава семейството си заради един флирт или увлечение, ако е сериозно не е редно и да се живее в отчуждение...Всяка ситуация в живота е изградена от множество дребни детайли и човек трябва да ги познава всичките за да може да прецени правилно, а дори тогава ще има винаги различни становища. Обаче съм напълно съгласен, че през юношеството ни учат на какво ли не, но никой не ни учи на това как да жевеем, отделен въпрос кой е този, който може с чисто сърце да учи останалите кое как трябва да бъде.... Затова се старая да не съдя: всеки има свободата да преценява и решава сам. Ще помогна, ако искат помощта ми и ако мога, стига да не навредя на никого, но да съдя не се наемам.

Разказът ме грабна с лекотата на стила и познатата ми реалност на ситуацията (ох, изобщо не мислех да започвам по този начин...). Никак не ми се стори дълъг, дори имах търпението да изчета всички коментари. Много от нещата, които бих искала да кажа, вече са казани. Но ще си позволя да цитирам нещо, казано от теб в ком.37:
"Например, не ми харесва приказката: "Децата да са добре, нашата е минала". не е редно. Не може децата да бъдат добре, когато раснат край един сгъбен и смачкан родител. Напротив, когато родителят се чувства добре, доволен и щастлив, той ще предава това състояние на децата си. В единия случай децата възприемат, че ги чакат само проблеми и е нормално като пораснат да бъдат жертва, в другия случай научават, че могат да бъдат щастливи и да правят щастливи и другите покрай тях.

Също така съм напълно съгласен, че да съдим е лесно, но е неправилно, защото никога не знаем точно какви са истинските услъвия и причини, довели даден човек до съответно решение и действие. Да, не е лесно и аз самият често пъти съдя, но това е неправилно.... "
Първата част от цитираното я осъзнах доста късно, но все пак я осъзнах.
По втората - има една песен, която много харесвам:
http://www.youtube.com/watch?v=N80iJiQYdmc
Не съм прочела още разказа на kass(сега ще го направя), но имам представа как пише тя и знам, че няма да се разочаровам.
А в твоя блог ще намеря време да се върна отново.
Хубав ден!

Радвам се, че мислим по един и същи начин и че разказът и мислите са ти допаднали :) Благодаря за песента, наистина е хубава. Поздрави и добре дошла отново :)

Просто си представяш усмивките,жестовете.Браво!Но не ги разделяй така бързо,де!Поздрави:)))

Благодаря ти :) Не ги разделих аз, така се получи, но кой-знае, всичко търпи промяна, светът е промяна :)

Не е дълъг разказа, забавянето в развоя на събитията го прави само по-увлекателен. Браво на автора, да пише от името на жена. Реалистично, истинско....малко тъжен край, но това е живота - върволица от нашите правилни/грешни избори ....очаквам следващия :)

Благодаря :) Радвам се, че го възприемаш реалистично, особено по отношение на героините. А животът е често пъти меланж от хубави и малко тъжни моменти....

за разказа. На мен ми се случи почти нещо подобно. Да живеят каките :)))

Благодаря, Добсън :) Да живеят! :):):)