http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_6169.html

Здравей Мalkiatprintzе! Много ми хареса разказът ти!
Наистина ние хората, толкова сме се изгубили в битовите си проблеми и лични несгоди, че не можем да усетим, хубавото, истинското..
А щастието е в малките нещица!Ще чакам продължението!

Да видим кой ще победи - героя или автора!:)))
Поздрави!

Честито Рождество и на теб :) Така е, и май колкото ида си го повтаряме, невинаги успяваме да спазваме тази истина...

Загадка :) Поздрави и на теб :)

Фил, трябва да кажа,че началото е убийствено..... 2 част на коментара - в другия пост :)

страхотно е, че реализира идеята си, при това не как да е, а действително интригуващо...Да видим : ето ги нагледно и тук, част от нещата, за които непрекъснато говорим с теб - сблъсъка на световете /вътрешните имам предвид / на различни хора, повлияни от различен стил и начин на живот. И как е възможно завоя да изкочи по-бързо и изневиделица пред онзи, който е мислел, че няма да стане...Грецки не се бои от войната, от смъртта и кръвта, която снима всекидневно, защото то се е превърнало в част от самия му живот, но се бои от обикновен разговор с интересна жена..., защото и сам дълбоко в себе си знае, че изходът нерядко се изплъзва от контрол...Патриша определено ми харесва, и сам можеш да се сетиш с какво :), прямотата естествено /на кой ли ми прилича / и с това, че е наясно със себе си, тя е жена, воденето на разговор не е най-страшното, което може да й се случи...Но това тук е повествованието, нали - разказ в разказа, сега един поглед към Писателя. Ето още едно живо доказателство, че макар автора сам да измисля героите те могат да му се изплъзнат от контрол, при това по много фин начин ! Това вече е особено интересно за мен, защо - ти знаеш, ние не познаваме много от скритите ни механизми и често една думичка, или нещо друго, поражда асоциация, после спомен...накрая непредвидима реакция...Честно казано ми се иска да видя другата същност на Грецки, сигурна съм, че я има дълбоко в него, и ако изобщо може да бъде извадена - Тя е човекът, който да го направи...Все пак си запазвам правото и да ме изненадаш с края, така че отивам да чета нататък... Браво, Фил, страхотно :)))

Тханкс :) Отивам да чета втората част от коментара :)

Радвам се, че ти е харесва, Рени. Така е, често пъти само си мислим, че нещо е невъзможно и сами го блокираме. Ето един хубав постинг по темата:

http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2009/12/26/praznicite-i-samotata.461470

Героят не се бои от разговора, а наистина донякъде е осакатен от това, което е преживял, загубил е така да се каже голяма част от смисъла на социалния живот. Просто е престанал да вярва, че може да има и по-добър живот за него. За героинята – тя е нормален човек, който просто е бил любезен и човечен, а за писателят, идеята за него е по-скоро не да се покаже как един герой може да се изплъзне, а да представлява алюзия на съдбата, на представата ни за предопределение, с което не можем да се борим. Във филма "Лоурънс Арабски", водачът на едно от племената казва на Лоурънс (цитирам по памет): "Съдбата на всекиго е написана на небето, но има хора като теб, за които нищо не е написано и те сами попълват празния лист." Мисля, че това се отнася за всекиго, стига човек да повярва, че поне в определени граници, ако не изцяло, може сам да оформя съдбата си.
Но ме интересува също как ти се струва стилът, какво би могло да се промени по принцип за да бъде още по-добре, защото това, че разказът се харесва, не означава, че е идеален, а ми се ще да имам представа и за евентуалните слабости, за да ги отстранявам вбъдеще.

също се съгласявям веднага, че както казваш, в определени граници можем да променим съдбата. Така е, не изцяло, но пък и много неща зависят от нас. Ние се грижим изцяло за емоционалния си комфорт, за чувствата си, в този смисъл можем да си изберем пътя, по който да стигнем до някъде. Ако си изберем магистрала, няма да затъваме до кал в коленете, нали ? Фил, обичам да казвам, че всеки нов ден е като първия лист от нова тетрадка - бял и чист. Предизвикателството е да пишеш сам каквото решиш...Така отговорността, успехите, неуспехите, радостта, болката, любовта...са онова, за което можеш да виниш или благославяш само себе си !
Мнението ми за стила ти ще го споделя на друго място :)) , да оставим това на читателите ти, така или иначе знаеш, че като цяло ми харесва начина на представяне :))

Ммм... казах, че "...в определени граници, АКО НЕ ИЗЦЯЛО" можем да променяме съдбата си :) А може би не е невъзможно да променяме съдбата си изцяло и наистина да бъдем независими от нея? в крайна сметка, ако приемем, че можем да я променяме само "в определени граници", не поставяме ли отново бариера пред себе си и пред възможностите си? Може пък ако вярваме,че нещата зависят само частично от нас, наистина да имаме само частична свобода; а ако вярваме, че всичко можем да променим, тогава наистина да можем да променим абсолютно всяко едно нещо?

сме субективната опашка на обективното тяло. Иначе казано, мисълта ми беше, че на този свят не сме сами, живеем в социум и всяка наша реакция има отпор от отсрещната страна. Така, че ние се оказваме само 50 % от всичко...Това имах предвид, а че тези 50 % могат да зависят изцяло от нас е ясно, мисля. Ще ти дам аналог с шофирането, казваш на някой приятел или родител, който те съветва да внимаваш " аз внимавам, спокойно, няма страшно "...Да де, ама не си сам на пътя...за този отсреща нямаш думата, там са неговите 50 % и те не са в твоя власт. Както и да е, ти не само, че разбираш, ами и продължаваме да сме на едно мнение, а темата си заслужава :))

Темата определено си заслужава и разбирам, какво имаш предвид, Рени, но си мисля, че останалите 50 % също могат да зависят от нас: неслучайно често пъти страховете ни се сбъдват, именно защото ги мислим. Ако този шофьор каже "Аз внимавам", но непрекъснато се опасява от идиотите на пътя и се страхува да не го ударят, то той донякъде предизвиква съдбата да бъде ударен. Ако обаче пътува внимателно, но и с мисълта, че всичко ще е наред, предизвиква всичко наистина да бъде наред. Ако приемем, че това е вярно, тогава увеличаваме своите проценти над "своите" 50.

Благодаря ти. Точно това е, ако можехме да предугаждаме всичко, животът би бил безкрайно скучен.

Преди да премина към втората част, първо да те поздравя за първата :). Поздравления принце, интересни въпроси поставяш и много интересно си преплел мислите на автора с историята която пише. Отивам да чета и другата част :)...

Ако знаеш само колко време ми отне да го мисля как да го направя без да стане претрупано... дано да се е получило наистина добре :)

Справил си се, не е претрупано този път ;)
Чакам втората част :)

Хехехе... Благодаря, Басст, втората част е следващият постинг, прочети я де... :)

Ъъъъъ...издънка..... отивам.....:(((

да прочета продължението и тогава да коментирам, макар че ми е трудно...
Интересно като композиция, разказ в разказа. Вярно, не го откриваш ти като похват, но като съдържание на тези малки отклонения от сюжета на разказа - да. Разбирам колко е трудно да си добър белетрист...и колко отговорно. Предполагам, че в образа на Писателя влагаш от себе си.
Е,стига, че нямам търпение да прочета продължението :)))

Не, и този похват – въвеждането на образа на писателя като протагонист – са го открили преди мен. Тук, в неговия образ влагам идеята за представата ни за съдбата, спрямо героите на неговия разказ той е този, който пише съдбите им. По този начин можах да изведа идеята, че не всичко (а може би изобщо нищо не) е предначертано и че имаме възможността сами да градим съдбата си не само с дела, но и с представи.

Браво Фил, продължавай.... Хареса ми отворения край, би било леко банално, ако ги срещнеш, но аз мисля, че те ще се видят все пак, а после ще ще си пращат е-мейли.

Благодаря, анонимен, и на мен така ми се струва, че ако бъде продължен, разказът само ще загуби.

Принце, чак сега успявам да намеря време да те почета. Искам да приемеш силнитееееееееее ми аплодисменти за това начало, а сега тичам да чета продължението, после ще говоря:)))

Благодаря, Тотони :)

отивам да го прочета...