Да пожелаем успех на Грецки!:))
А писателят, автора...

Авторът!!!!!:))))

Само Ал Пачино липсва :)

Фил, отворен край..... способен си и на част III, знам,че те сърбят пръстите :):):):):) А и познаваш любопитството ми :)

права се оказах, как иначе, Грецки като повечето хора, между другото, сам си е сложил преградите и стопа по пътя. С това негово " Така ми е писано ", или " не ми било писано "...Ама виж всъщност, Фил, че точно защото се намесва нещо и се задействат скрити механизми, как за миг сме готови да променим хода и посоката, оттам и живота си ! Има една крачка между това да снимаш война или футболен мач, кода е в нагласата. Всъщност, ключът на цялата по- дълбока история, която си описал е в думите "Не вярвате, че е възможно или не вярвате, че вие го заслужавате ? " Фантастично, невероятно...приятелю, вземи напиши книга, тези, които наистина имат талант за писане винаги оставят за прочит между редовете ! А силата на жените е именно в това, че имат по-силна интуиция, че могат да усетят и почувстват стаени и неказани мисли и колебания. В случая с Грецки, Патриша се окава ключът за една, дълго и упорито държана от него, заключена врата. А колко е лесно, нали ? Както скоро ти казах сами си ги поставяме и бариерите, сами копаем и дълбоките ровове, че никой да не премине по - близо до нас...и защо...само защото е по-лесно да вървиш по утъпкани коловози, вместо да смениш посоката, да се поддадеш на рутината, на нещото в което си най-добър, вместо да направиш най-правилния избор за себе си ! А точно така се е окопал и писателят, тръгнал с нарочна нагласа...и героите му го надиграват. Това му е най - хубавото на живота, че има / дори и да е само наглед / непредвидими ходове, изненада...интрига.
Писателят ще стане утре, ще седне пред монитора и ще си намери нови герои...Или дотолкова ще се размисли за това, какво всъщност предизвика промяната, че ще се върне пак при Грецки и Патриша и в голяма степен завръщането ще е към него самия !
Страхотно, размислящо преживяване беше Фил, благодарности от сърце..., а за книгата - напълно сериозна съм !

Знаеш, че трета част няма да има :) Харесвам отворените краища, защото това позволява на читателя да мечтае. А и имам други идеи за разкази :)

Значи сме на едно мнение, Рени, защото си написала същото, което коментирах в отговор и в първата част: "Просто е престанал да вярва, че може да има и по-добър живот за него." Просто в първия коментар, все още не беше прочела втората част. Точно така е: сами си поставяме бариерите, още повече, че наистина често пъти подхождаме към нещата в живота по един доста рутинен начин, без да се опитваме да погледнем от различен ъгъл и това често ни лишава от нови, различни и интересни решения. Хубавото е, че понякога наистина е необходимо нещо малко, дошло отвън, за да ни тласне в друга посока и да прогледнем по различен начин. Въпросът е, че понякога нямаме смелостта да го направим, но ако го направим, нещата се подреждат много по-добре.
А за книгата – имам още да се усъвършенствам преди да се захвана с нещо по-голямо. И този момент ще дойде, още повече, че ми се въртят разни идеи :)

дойде Фил, таланта е за да се раздава на другите ! Точно смелост ни липсва като трябва да предприемем нещо глобално / по смисъла му, не по мащабите /, а после съжаляваме за пропуснатите възможности. И ето, че кръга пак се затвори...каквото сами си направим друг не може да ни стори. Сещам се за една от приказките на Хорхе Букай, в която един човек искал да се добере до невероятно примамлив град, който изглеждал почти като мираж за него. Обаче по пътя си преодолявал толкова трудни, и все нови и нови препятствия, че решил, че никога няма да стигне до града. Отстрани го гледало едно дете, и в един момент той се запитал на глас / донякъде питал себе си, донякъде детето /- Защо има толкова много препятствия и прегради пред мен ?, а детето му отвърнало: - Незнам, преди ти да се появиш преградите ги нямаше ! И аз цитирам по памет, но ти ме разбра :))))

"...таланта е за да се раздава на другите" ... :) За това бях писал в този разказ:

http://malkiatprintz.blog.bg/tq-i-toi/2009/07/07/nevyzmojnost.359930

Сигурен съм, че ще ти бъде интересен. Наистина затворихме кръга, Рени, на едно мнение сме :)

Всеки да си пофантазира, как ще продължи нататък...
Я вземи вдъхни малко оптимизъм на писателя, нека не се ядосва. Често се получава така, мислиш да напишеш едно, а мисълта ти изиграва шега и се получава друго...

Винаги трябва да има място за малко фантазия, Кроти :) Хехе... а писателят нека не подхожда така твърдо и допусне малко свобода във фантазиите си :)

са ясни и на теб, и на мен, така че ще ги спестя :)
Ианче..., смайваш ме.
Писател си.

Тъмнината поражда тъмнина, светлината - светлина...
Поздравления, принце!:)

Благодаря ти.

Благодаря. Майсторството е от тъмнината и светлината да създадем светлосенки, а не сивота.

Интересно ми е. Как героят ще победи Съдбата си.
Честита Коледа!

Ти си много талантлив Мalkiatprintzе!
Съвсем отговорно и сериозно го казвам, завладяваш и ни караш да се чувстваме съпричастни.Сюжетът на прекрасния ти разказ е част от живота ни.
И авторът е част от човешките съмнения, тревоги и очаквания.. но има нещо, което го различава от останалите...усета да пише и признанието, което получава след това! Поклон!

Това вече е въпрос на фантазията на читателя :) Честита Коледа, Инджир :)

Благодаря ти. Радвам се, че ти допадат моите неща. Всичко най-добро :)

принце, изумително. Много интересно си оплел философиите, това което можеш да промениш а не искаш, сякаш не вярваш, че ще се промени... това, което искаш да промениш, а не можеш, защото то върви по собствена пътека и това което вярваме, че не зависи от нас, а от една друга писалка...Поздравления отново принце, възхитена съм. Понякога героите сами написват историите, понякога авторите решават какво да правят с героите си, а понякога и авторите и героите са на една вълна. Невероятнен разказ, много ми хареса...

:) Изумително :)))

Точно това е, често пъти сами поставяме бариерите пред себе си, а може би не е трудно да променим съдбата си :)

Благодаря :)

Колко лесно е като го четеш - сам поставяш бариери пред себе си, издигаш стени и се появява някой, който е в състояние да ги разруши с жест...
Прекрасно е да кажеш и да го направиш - "Аз сам ще определям живота си!", но още по-хубаво е да го кажеш на някой, който "пише" твоя живот :)
Поздравления! Дано всеки от нас да успее да прескочи собствените си бариери :)

Ами не рядко точно така се получава – някоя и друга дума или жест от някого ни кара да предприемем неподозирани и неочаквани за себе си неща. Все си мисля, че не е толкова трудно да се прескочат вътрешните бариери, само че не си даваме сметка за това и правим всичко по "трудния" начин... Мерси, Басст :)

По "трудния", по "навик", по "задължение"...До кога?

Отбих се да те поздравя...и да ти призная, че отдавна не съм те чела... Не знам дали ще успея да си наваксам (да можеше изобщо да не се спи...), но поне ще опитам :)
Весели празници!

Ха де? Докато разберем, че може да правим повечето неща без никакъв проблем и се хванем да ги направим с лекота :) Въпрос на музика.... ако се притесняваме че не танцуваме добре, всяка стъпка ни изглежда трудна и седим встрани, а когато започне да не ни пука от това как танцуваме, просто кършим кълки и се забавляваме и нерядко се оказва, че не танцуваме по-зле от другите :) Оле! :):):)

Весели празници и на теб :) Нямаме възможност да видим всичко... Приятно четене :)

Няма да му се дадеш, и ще определяш всичко сам, защото си много силен. Аз съм слаба, не искам да го казвам, но е така. Но ми пука, много ми пука за всичко Принце, нямаш си на представа, какво бушува в мен. Но човек трябва сам да се справи със себе си и прескочи вътрешните си бариери. Надявам се да мога. Благодаря ти за всичко, на което ме научи. Болката е за хората и физическата понякога , когато попаднат в капан, дори и тя го научава да бъде внимателен. Както и душевната, която го научава на малките нещица в живота, които никога не бива да забравяме. Обещах да не се обаждам, но прочетох разказите ти. Имаш невероятен талант. Човек, когато загуби нещо ценно, тогава го осъзнава. Аз много исках да ми бъде даден шанс да върна доверието ти . Но за това са нужни просто двама.

Два часа от предишния ми коментар, без да се откъсна от блога ти... Четох наред, някъде и коментирах, ще видиш.
Сега за последния разказ. Грабна ме, като всичко останало, но си избрах тази мисъл, от която да се ръководя поне в празничните дни:
"Не можем да оправим света, но пък ако всеки направи нещо за себе си, за да се почувства по-добре, светът ще стане с един човек по-усмихнат."
Вече е с един човек по-усмихнат в мое лице :)
И друг път съм го казвала в твоя блог (макар и не със същите думи) - много си точен в дозировките. Загатнато, подсказано, отворен финал. Защо са нужни подробности? Или пък продължение? Не мисля, че е важно дали ще се състои уговорената среща с Патриша. Може да изникне нещо и да я провали. Но със сигурност ще има среща и промяна някъде напред във времето. Защото героят е направил първата крачка: "Аз ще определям живота си”.
А Писателят... уж не е запаметил написаното, а то е останало, даже продължава да се пише и след като е изключил компютъра. Ето, в това е голямата загадка на живота (това последното, дето го написах, още не мога да го осмисля...;-)...май само се написа).

Последно, аз винаги чета и коментарите след твоите разкази. В тях сякаш дописваш.
Още веднъж поздравления с пожелание за много здраве, късмет, любов и успешна реализация на творческите ти планове през Новата година!

Добре си дошла :) За добро или за лошо, човек винаги трябва сам да се справи с вътрешните си бариери. Можем да оказваме или да получаваме подкрепа, но, в крайна сметка, всичко опира до нашето решение и до нас самите. Тъй като казваш, че си слаба, ще перифразирам героинята си: вярваш, че си слаба, или вярваш, че не можеш да бъдеш силна? Нищо не е случайно и във всяко нещо има своя смисъл. А за доверието – не си го губила, както ти отговорих преди малко в коментарите под предишния си разказ, не си ме разбрала при Хоуп :) Когато тя одобри коментара ми при нея, там ще видиш, че просто не сме се разбрали :)

Това, че си била увлечена от моите разкази, е голям комплимент за мен, Мамас. Благодаря. Ще се върна да прочета коментарите ти.

И аз мисля, че отвореният финал дава възможност на всекиго да освободи въображението си и да пофантазира, да помечтае и да си представи сам как ще се развият нещата. А подробности са необходими тогава, когато те ще допринесат с нещо за разказа. Въпросът е в баланса, а това е голямата трудност – да няма нищо прекалено и нищо не на място. Дано да го постигам успешно. Апропо, ще ми бъде от полза да науча къде са слабите места в разказите ми – така, както ги разбираш. Не съм перфектен и има още да се усъвършенствам, така че това ще ми помогне.

Хехе.... когато съдбата ни изключи от сметките си (или когато ние я изключим от своите), точно тогава ставаме свободни. Всичко най-добро и на теб, Мамас, изобилие в благоденствието във всичките му форми :)

Добро утро,принце!
Поднесъл си ни подарък,но отивам на работа:(
Ще се върна да си го получа!:)

Той си седи и те чака :) Хубав ден.

Ееее, какво да кажа сега..., хм (почесвам се), трудна работа:)))
Иначе сериозно - принце, не мога да бъда литературен критик и да говоря някакви сериозни неща, но мога да говоря за усещането си. Защото това е литературата за мен. Усещане.
Е, това тук е литература! И ми остави толкова хубаво усещане, че ми е трудно да го опиша.
Радвам се, че тук има хора като теб, които имат талант и подхождат отговорно към писането.
Абе, да не се увличам...Приеми поздравленията ми и благодаря за тези минутки:)))
И...не пиши трета част:))) Така е перфектно!

Радвам се, че ти е харесало, Тотони :) По-важно от литературната критика е именно усещането на хората, как го възприемат, дали им допада или не, дали намират, че нещо би могло да се пипне, или всичко е като цяло на място – това е много по-важно. Радвам се, че ти е било приятно :)

За мен всичко си е на мястото, аз не бих пипнала нищо:))) Както казах - от разказите ти личи отговорно отношение. Усеща се, че пишеш, като предварително проучваш, обмисляш и изпипваш детайлите. Това заслужава искреното ми уважение.
И резултатът е, че всичко си е на мястото:)))

Благодаря ти :)

Много ми хареса разказа, както сюжета, така и особения ти стил! Безсилни сме да променяме света, но имаме възможност да променим собствения си малък свят :)

Всъщност ние непрекъснато променяме не само нашия си свят и големият. Ежедневно с мислите и действията си. И май все още някои от нас не са проумели ,че когато рушиш една стена със сила ,на нейно място се появяват нови две.......
В един момент искаш САМО още един шанс ,но в следващият се оказва ,че само шанс не ти е изобщо достатъчен ,а освен него имаш и още доста други пртенции.....и така до безкрай......
Кога най-после ще проумеете ,че изисквате свалене на стени ,но само ако това стане както ВИЕ го искате. Кога ? Когато за пореден път стане прекалено късно за каквото и да е и шансът го получи друг ?
Всъщност единственото нещо ,което трябва да бъде направено ,за да си дойдат нещата на местата ,не се прави. Докато това е така, най-важната бариера няма да бъде свалена !

Принце,благодаря,подаръка е много,много хубав!
Защо не събереш разказите си заедно?
Поздравления!!!:)

Благодаря, Ммаги. Може ще го направя след време, но сега все още е рано за това :)

Мисля, че те разбрах . Знам, че ако си загубил доверие в някой, по всяка вероятност шанс не ти се дава отново. Както знам, че вота на доверието се доказва, а после се дава. Всеки се е обградил малко или много със стени и те не могат да бъдат свалени по насилствен начин. В крайна сметка, този, който би могъл да даде шанс той решава нещата.

Точно така е, а и май не е необходимо да променяме света, достатъчно е ние да се променим и да помогнем на поне още няколко души да открият себе си, или да погледнат на света по-ведро. Ако всеки го направи, светът ще се промени от самосебе си :)

Точно това е идеята – промяната започва от нас и единственото, което можем да направим е да променим себе си, ако това е необходимо, и да помогнем на хората около нас да намерят своя път, но не можем да ги променим, ако те не го пожелаят сами :) Хубава вечер :)

щастлива Нова Година!!! И на всички, които обичаш, дори и на героите ти ;-)))

Хехехе... благодаря ти, Тили :) И на теб всичко най-добро през новата, че и през следващите след нея години :)

Да.. най-важното е човек да иска да промени себе си , да има желание и да го направи.

Така е, Евник :)

.. И май все още някои от нас не са проумели ,че когато рушиш една стена със сила ,на нейно място се появяват нови две.......
В един момент искаш САМО още един шанс ,но в следващият се оказва ,че само шанс не ти е изобщо достатъчен ,а освен него имаш и още доста други пртенции.....и така до безкрай......
Кога най-после ще проумеете ,че изисквате свалене на стени ,но само ако това стане както ВИЕ го искате. Кога ?

Явно визираш мен. Много ми се иска да бъда разбрана. Не се правя на важна и доминираща, нито съм тръгнала да свалям стени по мой начин, прекалено съм малка за това.

Хареса ми идеята че героите всъшност живеят свой живот а авторът от създател се превърща просто в наблюдател. Имам много скомен опит като писател но при мен винаги е било така. Обожавам моента когато си дал на героите достатачно живот и те започват да живеят сами за себе си. Още повече ми хареса идеята да стъпиш още една крачка назад и да погледнеш какво всъшност е замислил автора от своя страна.
Разбира се това са просто инструменти а резултата е впечатляващ - моите комплименти.
Само едно нещо - малко си пестелив откъм събития за мен... Но пък разказа би станал твърде дълъг.... всъшност не знам. Поздрави.

Благодаря :) Може би има такова нещо, но се опасявам да не се разводни идеята. Мерси за мнението, ще помисля над него.

Чудесно казано...А това е първата стъпка по пътя, за да се промениш ....Първата крачка, която е най-трудната....
Хубав разказ!
А съдбата е такава, каквато ние си я направим. Със вяра, воля и силен дух можеш да направиш всичко, стига да го поискаш достатъчно силно....

Напълно съм съгласен, че можем да променим всичко в съдбат аси, макар и понякога да е трудно (или поне да изглежда трудно). Въпросът е да се отърсим от собствените си втълпени (или самовтълпени) спъващи ни представи.