http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_1203.html

Това по случай женския празник ли е? :) Кофти приятелка си има Анелия.....

Ама верно кофти приятелка ще знаеш... :) Да речем провокацийка :)

за женското приятелство :))) Това е и една от основните причини в живота да имам повече мъже за приятели. Големият проблем на част от жените, като твоите героини, е че не са в състояние да се справят сами с ситуации и вътрешно напрежение, затова търсят споделеност...Но за съжаление, споделянето може и да разтоварва от проблема, поне малко, но неминуемо довлича нови проблеми...Ключов момент в живота е с кого и защо споделяме...но малко хора мислят в тази посока...

Понякога и без споделяне не може, Рени, но си прав, че това може да доведе до други проблеми. Важно е с кого се споделя. За съжаление май интригите храна за не малко хора, сякаш това ги движи в живота. Е, все пак се надявам това, макар и да се случва, да е изключение като случка :)

съвсем не е толкова голяма рядкост, колкото би ми се искало, неведнъж съм ставала свидетел на разбити илюзии, на дълбоки огорчения от това, че някой /по-често някоя/ е избрал споделянето с неподходящ човек като изход от проблема си...Резултата е бил обратен, проблемите идват от това, че другите не могат да вникват в дълбочина, или по-вярното е, че не искат...гледат повърхностно на чуждата болка, приемат, че нещо не е страшно, щом не се случва на тях...такива ми ти мисли, понякога още объркват другия и водят до по-голямо оплитане...

Точно навреме;-))) Да празнуваме без илюзии !!!

после ние сме били първични :)))))
браво...

Това е принципа "мен какво ме засяга", който често се наблюдава, Рени. Докато пожарът не стигне до къщата на хората, често пъти проявяват завидна незаинтересованост към чуждите проблеми. А и нерядко се дават "мъдри" съвети, които самите едва ли бихме изпълнили, но на чужд гръб и сто тояги са много. Знаеш приказката, че чуждите деца се гледат най-лесно. Но понякога е и невъзможно да се прецени кой е подходящият и кой – не...

Хехехе... Тили :) Празнуването е хубаво нещо, но илюзиите са си коварни :)

Бафа :) Едва ли и ние сме без трески за дялане, но пък си имаме и неоспоримите плюсове в някои отношения :)

ние сме живи същества, и мъжете, и жените, при това сме и част от социума, неизбежно е да ни се случва всичко, което пълни света. Ще имаме победи и загуби, ще сме излъгвани доста пъти, предавани и наранявани...В крайна сметка точно по спиралата на дните научаваме суровите уроци на живота, започваме да разпознаваме хората в дълбочина, разбираме кой е приятел и кой враг...Всичко в този живот служи, както веднъж ти казах...така че и в твоя разказ има за размисъл, само че трябва да се чете между редовете...И без друго кратката форма на разказа е за това, да подтиква към дълги размисли...

Методът на пробата и грешката винаги е бил един от основните в живота, макар и понякога да е болезнен. Лошото обаче е, че хората нерядко пропускаме да си научим уроците. Същото е и във връзката между жените и мъжете – нерядко човек си пати от един тип, но минава време и отново се захваща с подобен човек. Не е ясно дали когато страстта и химията на привличането се намесят, човек може да направи трезва преценка и да се спре навреме. А за кратката форма – така е, при нея и да иска човек не може да вмъкне всичко, така че читателят има доста да "запълва" сам.

привличането на подобния тип е модел, който съществува у нас на подсъзнателно ниво, много е сложно човек сам да се анализира и отдиференцира детайлно, за да се измъкне от модела...Ние не познаваме себе си, Фил, това е истината, отвътре не сме така просто устроени, парадокса е, че живота е прост, но човека е сложно същество и е нужна воля и познание за да сме онези, които да харесаме и да се чувстваме удобно в собствената си кожа...Привличането, влюбването и подобни, по същността си са химически реакии, ако ги познаваме и тук бихме се оправяли по-успешно...но пък не може да няма и непознато за нас...това е загадката на живота мисля...

И това е вярно, Рени: ако се познавахме сами до съвършенство, представяш ли си колко скучни щяхме да бъдем на себе си! :) Не можем да се познаваме напълно, или поне така ми се струва, но не можем и да я караме успешно без изобщо да се познаваме. Често пъти сами усложняваме нещата, без да си даваме сметка за това, водени от някакво желание или от някое случайно хрумване, а после се чудим, че животът бил объркан. И това го има в разказа, не зная доколко добре съм успял да го пресъздам.

по която и да е тема с главни героини /жени/ е вече предизвикателство, Фил. Да не говорим, че е трудно, женските характери са точно толкова, колкото са и жените на земята...това многообразие как се обхваща, да не говорим за разбиране...Така, че много жени ще намерят нещо сходно с героините ти, а други /като мен/ няма, просто защото в живота са се предпазили успешно от подобно "приятелство". Но при всички случаи е полезно да се чуе мнението на четящите, припознаването в образи е също полезно, отстрани се виждат винаги повече неща, отколкото сме в състояние иначе да видим.

То по принцип всеки герой си е със собствен характер, когато е изграден добре. Всеки ще открие по нещо за себе си, друго пък няма да е валидно за него... В един кратък разказ е по-трудно да се изгради пълнокръвен образ, дано да успявам. Но пък това е и предизвикателството :) А представяш ли си колко е по-трудно за мъж да изгради реалистичен образ на героиня :) Получи ли се, значи съм направил една сериозна крачка. Затова ми е важна и "обратната връзка" – без нея няма как да зная дали съм на прав път.

това опитах да ти кажа, трудно е да се изгради за кратко време образ на жена, и сам си чувал, че писателите живеят известно време с героите си, опитват да гледат с техните очи, дори намират такива пълнокръвни образи в самия живот и нерядко ги следват, поне за известно време. Това е целта, да попиеш от другия мироглед, та в този смисъл наистина се гради по-трудно образ на жена....Може и, защото полутоновете са повече, динамиката е по-голяма...има си известни специфики, но някой път ще ти кажа за тях...Всеки опит е полезен, обаче, и обратната връзка е задължителна, ако четящия не прелита само от тук...

Уау! Определено ще ми бъде от полза всяка информация за спецификите, както ги наричаш :) Важното е, че продължавам да опитвам :)

от къде така познаваш женския характер, приятелството и т.н.? Хм, интересно!?

Не зная откъде, Виктория, а и не знам доколко добре го познавам. Бих го отдал на известна наблюдателност, но ми се струва, че има още много тънкости, които ми убягват, особено ако захвана да изграждам пълнокръвен женски образ. Поздрави :)

Нали знаеш какво е общото между НЛО, Йети и женското приятелство - всички говорят за тях, но никой не ги е срещал :)))

еее, все пак не е само женска черта това, макар и рядко среща се и при мъжете :). Поздрави принце, хубава история.

Ааа, принце, тук не съм съгласна! И това, че никой не го бил срещал (женското приятелство, де), също не е вярно!
Категорично съм го срещнала и категорично не съм съгласна!
20 и кусур години приятелство не заменям за никой мъж!:)))

Така казват, макар че имам известни подозрения за последното :)

Със сигурност, може би въпрос на различна честота :)

Зная :) Както и Касс е права, че се среща и при мъжете :)

Поздрави!!!

При мъжете солидарността е много голяма.
:)

Радвам се, благодаря :)

Така се твърди, Фури, макар че и това не е винаги вярно ;)

Много кофти приятелка си е имала Анелия :) МНОГО !
Значи така -скъсали са и тя му е звъннала ! Такива жени има доста. Нищо няма да ги спре !Освен нещата да се обърнат !

"...скъсали са и тя му е звъннала!" – не знам :) Това съм го оставил всеки сам да го довърши, ако иска ;)

Лошо е да не можеш да имаш доверие на човек, с когото смяташ, че те свързва приятелство...Жалко за такива хора, уж "приятелки"....

За съжаление има такива случаи сред хората. Гадно е, когато го разберем, но пък е и добре, за да не си правим илюзии за съответния човек.