http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_4407.html

Щастливи са хората,които са обичали и са били обичани. Жалко само, че понякога не оценяват какво имат. А после ще е късно.
Поздрави за разказа, Фил! :)
П.П. нова профилна снимка?! Вери гууд! )

Щастливи са, Дори, така че – мейк лов, нот глупости :)
П.П. Хехе... така де, трябва да има разнообразие ;)

Да живееш без нея си е сериозна липса. :-))

Зависи как я възприемаме, Мем :)

обикновено оценяваш нещо, когато го загубиш.Но двойната игра е тежка, за да бъде ежедневие.Аз съм малко скептична...
Страхотен разказ, поздрави!

Благодаря, Бени. Почти винаги е така, въпросът е да се научим да го оценяваме навреме. А за двойната игра – когато вълната ни помете, понякога не ни оставя избор. Важното е да не се давим :)

Защо мили момчета искате все това което вече е на друг.....потърсете това което е отредено за вас самите.....любовта не е тайна среща,а отдаване 100 процента...вече сте големи и пак същото....все забранения плод...този АДАМ ни обърка живота

Хареса ми, Фил.
От женска гледна точка...дай боже, всяка жена да има такава любов ....

Нещо си го идеализирал, но пък това ми е странно "Не изпитвам нищо, Орлине! И ти много добре го знаеш!"
Ами като не изпитва нищо, защо изобщо се е хванала с този мъж, освен за да й четка егото, че е харесвана?!? Нещо на ку*валък ми прилича това.
Както и да е - разказът ти предизвиква размисли, значи го бива :))

Щастливец е, щом може да обича безусловно...
Мисля си обаче, че щом обичаме /така сме устроени, знам ли/ ни се иска и да ни обичат...иначе рано или късно идва умората...
Хубав разказ, принце
Приеми поздрави

и колко малко стига да е винаги слънчево...
Браво...

Има малка подробност: на въпроса "до кога с това насилие", Агата Кристи, колкото и да съм далеч от нея, едва ли би ти отговорила :)
И хайде стига с този Адам, ако не се лъжа Ева е била любопитната, която се е "вързала" на змията по отношение на "забранения плод" :)

Радвам се, Басст :) Добре би било.

Неведоми са пътищата човешки :) Дано го бива.

Наистина, едва ли би могло да бъде вечно - всички се нуждаят от топлина - но е хубаво да умеем да я даваме безусловно.

И все да е 14:14... Мерси, Бафа

чини ми сЪ да съм го видел...
Ку има некъв келепир да звънкам :))))

Те левове не дават, ти кинти търсиш :):):):)

Поздравления за поста!!!
А bapha е Варна - поне така ми обясниха в Кривото:)))

Поздрави за разказа! Тази обедни почивки с кафе и бира ме настроиха носталгично :)
ВВ

Вярно, че беше така, Ортодокс, ама това "пе" "хаш" и моята френска филология дават друга комбинация :) Сори, Варна :)

Хехехе.... няма да се предаваме, още можем да носим и на кафе, и на бира ;)

почувствах го

Благодаря ти. Значи все пак се е получило :)

в този живот е толкова трудно? Особено в емоционален план. Гадно е да носиш несподелена любов в себе си, но - по-добре от никаква! 14:14 ;-)))

Сега ще те разсмея! Не съм емишънс, а емоушънс))))))но съм допуснла правописна грешка при регистрацията, и сега като прочетох поста ти я забелязах)))))
боже... не дават и корекция, така ще си го нося тоя ник със здраве, надявам се!
а разказа ти наистина се получил прекрасен

А може би ние си го правим сложно, Тили... Често пъти май ние си усложняваме не само нещата в емоционален план, а и изобщо с нещата в живота... А за несподелената любов, все си мисля, че това е проблем на накърненото его. 15:15 :)

Другото е да си направиш нов блог, докато си още в началото ;) Но не го мисли - важни са хората зад никовете, а не самите никове :)

хем такова простичко и ежедневно, хей така в обедната почивка. Усетих атмосферата и силата, която дава една любов, била и тайна, а може би точно заради това. :)))

Може би, Виктория, а може би просто защото е истинска... голи идваме от дома си и нищо не отнасяме обратно там, освен обич. Истинските неща често пъти не се набиват на очи... :)

Много хубав разказ. А защо на мен ми се струва, че тя също го обича така безусловно и го отблъсква, защото според нея той не успява да си уреди живота точно заради връзката им. Аз пък виждам една прекрасна, взаимна, безусловна любов, която е извън тази реалност и ще крепи двамата доживот, за да изживеят дните си тук и да изиграят ролите си достойно. А любов като тяхната е благословена!
Благодаря ти за разказа!

Абе ние носиме ама тзи от които си почиваме не носят .. или по скоро понасят май е по точната дума :)

как иначе, нали всичко е вътре в нас, няма нищо отвън, а една безусловна любов минава през нас и оставя следи...такива от които да сътворим нов път, не ни убива, не ни погубва, защото в безусловността си не търси ограничение, не търси ответна реакция. Просто съществува...и е щастливец този, способния да я изпита, да диша и живее с нея, после да надгради и да остави щастливите спомени да го напътстват. А и никои не знае, съдбата понякога раздава и втора ръка, докато сме живи и съществуваме се надяваме...Поздравления Фил, хареса ми идеята, а също и представянето, това е тема с продължение, с това пък е ценна за читателя...Има още много под повърхността :)))

Поздрави за историята принце. Да обича вечно един, може само идеалиста, обачее дали е редно се питам. Чудя се може ли човек да живее само с идеали и дали е наистина щастлив, ако просто обича, без да е споделена любовта му??? Аз лично смятам, че за щастието е нужно да има споделяне, защото не е достатъчно само да обичаш или пък само да те обичат. Но имаше една приказка "по-добре цял живот да въздишаш по несподелена любов, отколкото да живееш с човек, който не те обича"... Хубавото на това да обичаш вечно някой е, че няма да ти е празно сърцето, лошото е, че ако си с друг човек няма да си му отдаден изцяло...
Поздрави още веднъж!

Хубав разказ! Дали защото съм по скептично настроена напоследък, но за мен лично това е несподелена любов..Визирам и за двете страни! Единият, които дава и не получава.Другият съзнателно отсъпва, а иска да даде! Има и този вариант на несподелената любов!Много размисъл има в тази любов! Хиляди основателни причини, могат да я осуетят! Тази любов е съвсем различна от безусловната, която е споделена и разтърстваща!
Прекрасно е това, което си написал, Мalkiatprintz! Поздрави!

размислих се за разказа и забравих да отбележа... ммм, готина снимка :)...

Благодаря. Не знам, това също е възможно. Да отблъснеш за да дадеш свобода, както и да дадеш свобода обичайки, това са страхотни жестове. Не зная мотивите на героите, но все си представяме едно, то се оказва друго, а в действителност е съвсем различно... пълна бъркотия :) Затова понякога въпросите са излишни. Същественото е, че го е имало и че е било в пълнота. Много хора и за цял живот не преживяват такива чувства :)

Хмм... ама и май ние прекалено ги питаме... Я наздраве! :)

Така е, щастливец е, защото е свободен в чувствата си. А темата с продължение, и ти имаш пръст в нея ;) Или Букай през теб :) Това, което ми харесва, е че всеки е усетил историята по свой начин, понякога противоположен на останалите, а това означава, че темата наистина има още много под повърхността и провокира. :)

"Безусловно" и "вечно" са различни неща, Касс. Според мен човек може да обича безусловно, без да поставя каквито и да било изисквания (въпреки че за немалко хора това е е форма на мекушавост), но едва ли – вечно. Нищо не е вечно под Слънцето и рано ли късно и най-силната обич ще започне да преминава в топли, много топли спомени. Може би би могла да се възроди, а може би просто тогава тя ще направи място за нова любов, което от своя страна не отхвърля предишната обич.... стана объркано, но се надявам, че разбираш какво имам предвид. Така е, когато се говори за неща, които трябва да се чувстват :)

П.П. Еее, мерси, но само снимката ли? ;) :):):)

хубав разказ.
Ами то любовта не е егоист - просто даваш без да слагаш рамки, а ако те обичат отсреща- ще ти отвърнат със същото- "просто като фасул" както казваше един приятел:)) ако ли не - "насила хубост не става", така че рано или късно грозотията на отношенията ще излезе наяве. Някои предпочитат така да им мине живота - хора всякакви:)

Благодаря ти. Като писах до Хоуп, това е доказателство за мен, че нещата са се получили :) Ти разбираш безусловността по друг начин: тогава, когато е споделена и много силна, докато аз я разбирам като липса на каквото и да било условие от страна на обичащия. И двете интерпретации са верни, но след като стигнахме до момента, в който се появиха, това значи, че наистина темата е предизвикала размисъл, което е чудесно :)

"Безусловно" и "вечно" са различни неща, Касс.

Значи все пак има условие :). Безусловно за мен автоматично означава - вечно :) и ти май го доказваш в коментара си :)

"Нищо не е вечно под Слънцето и рано ли късно и най-силната обич ще започне да преминава в топли, много топли спомени."

Това само по себе си не означава ли, все още наличие на обич??? Въпреки, че хората разграничаваме любовта и обичта все пак става въпрос за привързаност, към някого. Да обичаш безусловно не е невъзможно и дори всеки човек го прави към някого - било приятел, дете или близък роднина и разбира се по тази логика всички сме щастливци. Да си влюбен обаче и безусловно да даваш любовта си, без тя да бъде споделена...ммм не съм видяла такъв "щастливец"...
Всъщност често съм мислила по въпроса и много пъти съм искала да вярвам, че е възможно (нали съм идеалист) обаче винаги съм стигала до извода, че човек е възможно да съхрани един образ в съзнанието си и да си е влюбен в него през целия си живот, нещо като идол, това обаче би било крайно несправедливо спрямо тези, които ни обичат и очакват да споделим тяхната обич. Така че може би не е невъзможно, но остава въпроса - редно ли е?
Май и аз се пообърках малко :). Всъщност исках да кажа, че безусловната любов е по-възможна ако е споделена.

Вярно е, че хора – всякакви, затова и не може да се даде общовалидна рецепта. Все ми се струва, че не е задължително грозотията да излиза наяве, че и изобщо да я има, но си права, че нерядко става точно така :)

щастливи са хората, които обичат ...

Може би – единствените напълно щастливи :)

имам пръст, хубаво е, че с теб захващаме все теми с продължение, при това нееднозначни, а тази е темата, която има толкова трактовки, колкото са хората...Различни гледни точки, мисли, които се лутат насам-натам в търсене на истината, а тя винаги остава различна, защото няма по-персонално чувство от любовта...Както често ти казвам, за любовта много думи са излишни, тя не се обяснява, просто съществува...Идва и помита всичко, не следва логиката, а сърцето...Тя е, която ни прави щастливци :))))

Наистина май стана объркващо :) Вечно – може би, но не и със същия интензитет, ако може да опростача с такъв термин любовта :) Мисля, че човек, който обича без да поставя условия, даже и условието да бъде обичан, обичта му с течение на времето може да не изчезне, но ще се трансформира в топъл спомен. Тогава, ще се отвори място за нова гореща любов, но онази предишната няма да е изчезнала. Не мисля, че това е нечестно, защото не означава, че човек е раздвоен, а че си с човека до себе си, но другия не е минал в забвение. В крайна сметка човек обича приятелите си, независимо,че обича и човека до себе си. Просто по друг начин. По подобен начин разбирам и отношението между онази, предишна безусловна любов, и следващата, която вероятно ще се появи след време. От друга страна, наистина е възможно такова идеализиране, но не мисля, че то напълно съответства на "безусловна" любов, доколкото "безусловна" е онази, която вижда и положителните страни, и недостатъците, но приема и едните и другите. Наистина стана оплетено :)

От поне 100 - тина връзки/бракове,които познавам, липсва грозота в ...събират се на едната ми ръка...за жалост! недоволни,занемарени,алкохолизирани,изневеряващи,мрънкащи, с психични отклонения/като последствие/...ужасно е!вижда се за секунда - в размемен поглед или започната реплика - не е толкова сложно..
Тук повечето изглеждате щастливи,което ужасно мн ме успокоява и радва:)))

Наистина подхващаме теми, които май нямат изчерпване, но затова са и интересни :) По-нагоре писах, че в момента се опитваме да облечем в думи чувство, което се живее, а не се умува над него, но пък такава е човешката природа, че все се опитва да си го изясни. Едва ли изобщо ще се стигне до някакво заключение, което да е валидно за всички, защото – както и ти казваш – колкото са хората, толкова са и разновидностите на любовта; мъдреци и философи са разсъждавали над него векове наред и пак не са стигнали до пълната му същност, но пък е добре и да се опитваме :)

Да речем, че не исках да бъда толкова категоричен :) За съжаление това е до широта на духа, до манталитет... Хората наистина се хвърлят от любовта в нейната противоположност и тогава става гадно. А според мен не е трудно човек да си остане човек, даже когато връзката отива към своя край... Ами надявам се повечето тук да са щастливи, би било чудесно :)

За безусловна любов приемам тази на Форест Гъмп към Джени :), иначе е просто обич към добър човек от противоположния пол. Затова и сметнах, че безусловно е равно на вечно. До колко е възможно не знам, всъщност има такива случаи в които хората не се женят за друг, защото обичат някой и по някакви причини не са заедно, но това рядко (да не кажа никога) е несподелена любов, макар да се приема за такава. Хората се обичат защото си дават взаимно щастие, приятелство, разбиране или нещо друго, в противен случай любовта се обезсмисля, ако е просто ей така за идеята :). По този повод все си мисля, че твоята героиня също е дала нещо на героя ти, може би чувствата им един към друг не са еднакво силни, но ги има. Затова никога и не съм деляла любовта на родителска, приятелска и т.н. или я има, или я няма, всичко останало са степени или разновидности, но всички са производни на едно и също чувство - Любов.
Лелееее, как се разфилософствах, поздрави за което :)!

за първи път влизам в блога ти и прочитайки този толкова човешки и много добре написан разказ, смятам да не е за последно. Поздрави:)

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
……)../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ………..
..………. ТУК ……...

Мили Каss и MalkiatprintzE безусловната любов е споделена и не е вечна!
Тя може да бъде , като гръм от небето, може да продължи, като нюансът на всеки сезон.., като хубава година или десетилетие пр.Тя е единомислие , телепатия, зов, без условия и обещания..Божа работа е!
Хората се разбират без да говорят много.Безусловната любов не е идеал, а съществува..Много рядко, но я има.
Независимо колко ще продължи е всеотдайна от двете страни и безумно искрена!
Искам още нещо да добавя. Идеалната любов я има само в приказките и е за наивните мечтатели..Напълно нормално е всеки човек да среща любовта и то не само веднъж през живота си..И при всички случаи ще я разпознае и няма да я отмине. Благодаря .

Какво ли не се случва по"слугинско време"така казва един приятел......Какво ли не,дори една истинска и красива любов...
Хубав и размислящ разказ,Принце!:)

Животът е сложна материя, никога няма две еднакви емоции. В любовта няма равенство ( поне според мен)винаги единият обича по-силно, но позицията на твоя герой е достойна за уважение.
Хареса ми този разказ :)

Може да се спори дълго, но хубаво е, ако човек обича, да може да обича при всички обстоятелства. Не мисля, че е невъзможно, стига, разбира се, отсреща да не се гаврят с твоите чувства, иначе тогава или трябва да си отидеш, или да се обречеш на мазохизъм. Дали е вечна - едва ли, просто се трансформира. И също не деля обичта на различни видове спрямо нейния обект - дете, родители, "половинка" и т.н. За любовта, мисля, че би могло да се допусне такова разделение. Но всичко това е въпрос на лично светоусещане и никой не може да каже "това е така", или "това е иначе". Важното е да я има, защото иначе неусетно се превръщаме в циници :)

Добре дошла :) Радвам се, че разказът ти е допаднал. Желая ти приятни моменти :)

Браво :)

Разбира се, че можем да срещаме любовта повече от веднъж в живота си. Просто внасяме различно разбиране в термина "безусловно": доколкото разбирам, ти го разбираш като любов, която не ти оставя никаква друга възможност, освен да й се отдадеш, докато аз влагам смисъла, че при нея човек обича без да поставя условия на другия. Така или иначе, хубав ое да я има и да я срещнем :)

А може би тогава се случват даже повече неща? :) Радвам се, че ти е харесал :)

И не може да бъде напълно равна, най-малко, защото хората са различни. Или по-скоро силата на любовта може да бъде равна, но нейните прояви да са различни и това да създава такова впечатление. Ако и двама та го осъзнават, няма проблем, иначе... се получава разминаване. Но за мен точно тук е "безусловността" - приемаш другия такъв, какъвто е, без да му налагаш условия, изисквания, да впрягаш очаквания. Това не е мекушавост или липса на самоуважение, а честност и откритост в отношенията. Или обичаш, или не; ако обичаш при условие че... пиши я бегАла такава любов.

Безусловната любов не е липсва на друга възможност..
Просто може да се случи , но винаги имаш избор да приемеш или не!
Спокойна нощ!

На едно мнение сме, Миаа :) Лека и на теб :)

Понякога благородната любов е по-облагородяваща от всичко друго на света, тогава и стиснатите юмруци се разтварят от само себе си, и в мрачния ден може да не чакаш да се покаже слънцето, изобщо!

А аз мисля, че това е така не само понякога, а винаги.

Героят ти определено е щастливец и любовта му е благородна…да ..да обичаш, когато другия си е тръгнал . Но няма ли тук и един много тънък момент? Той е щастливец защото обича и защото има коректност в отношенията. Имало е разговор, искрен, достоен за уважение. Направила го е жената. Питам, колко от мъжете го правят? Криворазбрана „коректност” да се измъкнат, когато си тръгват, може би за да не наранят жената. А не разбират, че точно по този начин най-много я нараняват. Защото тя е дала всичко от себе си.. любов и безгранично приятелство. За мен това е вид „ благородна „ лъжа. Не става въпрос за това .. „аз ти давам любов и очаквам нещо от теб”. Не става въпрос и за това, „ мила/и аз си тръгвам, нека си останем приятели”. Не искам да ме разбирате погрешно. Става въпрос точно за безусловната любов , за благородната любов и ако тя е била такава, мисля, че става въпрос и за коректност в отношенията, когато единият си тръгва . Извинение за анонимността.

бягаме от съдбата си, а не бива.
Поздрави, приятелю!
:)))

Мисля, че щастливец е всеки, който може да обича заради самата обич. Влюбен в любовта :) Ако отсреща не са били коректни, обичта вероятно ще се преобрази, но ако човекът е достатъчно широко скроен, няма да я обърне в омраза, а в нещо друго – съжаление към отсрещния, снизхождение или нещо подобно, но не и в омраза. Но съм съгласен напълно, че яснотата в отношенията е най-доброто възможно нещо. Съгласен съм и с това, че немалко мъже постъпват по описания от теб начин в една хипотетична огледална ситуация. "Не понасят" сълзи, обяснения и т.н. и измъквайки се, предимно не нараняват себе си. Само че това малко ми се разминава с разбирането за мъжка постъпка.

Ами хайде де? А уж било за здраве :)

Винаги съм смятала, че това е най-важното: да обичаш....независимо дали ти отговарят със същото...
Дарявайки любов, ти получаваш много, богат си....ЩАСТЛИВЕЦ си както твоя герой.
Поздрави!

Благодаря ти :) Дано са повече щастливите хора...

Поздравления за разказа. Замислих се, погледнах отстрани...Щастливец е щом е осъзнал смисъла на любовта и на това да обича. Разбирам ги и двамата. Съжалението, омразата, снизхождението нямат място в подобни отношения.
Щастливец :) ...

Благодаря :) Тези чувства не биха и могли да имат място в такива взаимоотношения. А ако съществуваха, взаимоотношенията нямаше да са такива...

По-добре да изгубиш голямата си Любов, отколкото да не си я ...изживял!
Усетих обстановката, усетих и емоциите...Страхотно написано!
Весели предстоящи празници! :)

Хехехе... Честита баба Марта, Куиърфиш :):):) Едва днес видях коментара ти. Така е, ако човек никога не е изживял една голяма любов в живота си, никога не би могъл да знае какво е да обичаш истински. Радвам се, че ти е харесал :)