По повод тридесетата годишнина от смъртта на
Джани Родари

– Дядо, дядо, хайде, ставай! – влетя Гошко в стаята на дядо си, както беше още по пижама и утринните лъчи, проблеснаха през прозореца върху рошавата му, мека коса.
– Днес колената няма да те болят – продължи възбудено момчето.
Дядо Георги се понадигна в леглото и се усмихна.
– Откъде знаеш? – попита той и го погали по главицата.
– Нали ми каза, че четирилистните детелини носели здраве? Тази нощ сънувах, че двамата с теб берем на двора четирилистни детелини. Всичките бяха четирилистни.
Дядо Георги се засмя, но нищо не каза. Беше на възраст вече, краката не го слушаха и се движеше трудно.
– Хайде! – настоя момчето и го задърпа за ръката.
Дядото не искаше да го разочарова, седна на ръба на леглото, внимателно се понадигна и с изненада усети, че болката почти я нямаше.
– Наистина ли сънува този сън? – смаяно попита дядо Героги.
– Не – наведе глава Гошко, но в следващия миг очите му грейнаха отново и звънко додаде:
– Но много исках!