http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_9250.html

Мда... на думи всеки е герой, на дело... трудна работа:)

Мда...говорим, говорим...чуваме ли се?
Поздрави, принце и благодаря за усмивката

"навреме изяснена ситуация"... :))))
ама за кого :)))
мацката поне е наясно... на осем... на някои им трябва доста повече...
пп. и си говоря аз, говоря... а тая кифла нищо не отбира :)))))

трудно се усеща камъчето в обувката на другия... Все пак - от четири до осем - има надежда май:))) Дали????

Ама пък на думи е един път :)

За съжаление, май... кой знае... дано. Хубав ден и на теб :)

Е, все пак поне за нея е изяснена навреме :) Хехехе.... какво да ги правиш – жени ;)

От четири до осем... знам ли? :) То понякога хората забравяме, че другият изобщо има обувки, камо ли това, че понякога може да има камъче в тях :)

поздрави принце, колко типична ситуация :)... Понякога хората очакват другия сам да се сети и не повдигат въпроса навреме, да се усещат е най-трудно. Хората сме чувствителни същества и все оставаме с впечатлението, че някой не е разбрал как ни обива обувката, макар и ние самите често да не забелязваме, че този до нас също коцука от известно време. Май трябва да сме снизходителни в такива ситуации и просто да приемем, че човекът до нас е малко разсеян :):):)
Поздрави, много ми хареса...

затова са разказите, вицовете и всякакви подобни...в живота такива мъже липсват, или поне са малко...Парадоксът е, че всъщност жените не харесват много "пригладени" мъже...в смисъл такива, които всичко разбират и с всичко са съгласни...По-сладка е победата над крепостта, когато е трудна :)
Мерси Филип, за този "залък от действителността"...независимо често или рядко явление е.....

Хехе... Така де, чувствителни същества сме, но трудно усещаме, че другят до нас куцука от известно време. Ако е само малко разсеян – добре, само крачките да не започнат да клонят към осемдесет :)

Има ги, но са много малко :) Хехе... победата над крепостта е сладка, ако се стигне до победа, само че защо ли ми се струва, че в голямата част от случаите, победата се оказва пирова.. :)

ти се струва така, но гарантирам, че жените не търсят много съгласни мъже, те искат предизвикателства, чар и опасности...а това не са ресурсите на един ординерен мъж...Прощавай за казаното от мен, но това е мнението ми базирано на практиката...все пак си е моето и не го натрапвам никому :)

Различните жени търсят различни мъже. Не виждам лошо в съгласните мъже, ако жените им са достатъчно умни, за да не им натрапват глупави идеи, а идват с разумни предложения. Която пък търси в личните отношения с половинката си предизвикателства, чар и опасности ...по-добре да си ги осигури със садо-мазо играчки. Победата над крепостта е сладка, но пирова и кратка, ако се постига чрез лъжи и измами.

Хехехе... няма за какво да ти прощавам :) Може би така ми се струва, защото почти всички жени непрекъснато се оплакват от това, че не са разбрани а и сред познатите ми има такива, които така и са си останали неразбрани даже след дълги години. Определено не са щастливи. Но може и да бъркам :)

Има и друг момент: понякога такава победа коства много време и огромни усилия, а те далеч не винаги се увенчават с успех, или пък успехът е половинчат и тогава си остава един тръпчив привкус. Е, не става въпрос и за мъже – послушници, разбира се :) Весели празници :)

Прекрасен разказ! Предизвикателствата, чара и опасностите се споделят и решават с много обич! Те са поривите, трудностите, обратите по пътя на живота.Случайности и най- различни.Но любовта ги осмисля! И им дава усещането за равновесие.
Големите любови се постигат и превземат най- трудно, но който успее е съвършен!

Благодаря ти. Права си, но все пак мисля, че големите любови идват сами и се получават сякаш от самосебе си, без да е необходимо да се водят битки и да се обсаждат крепости, но, както пишеш, случайности има най-различни :)

Ей тва е сам да се слушаш :) Нямат значение другите, каквото и да говориш :)

Хаха .. човека просто твърде много се е ентусиазирал да дефинира проблема. Поздрави за разказа! ВВ

Ама поне си има интересен събеседник, един обаятелен такъв... как да не го слуша :)

Теорията е важно нещо, не може току така да се пренебрегва в името на разни... ммм... подробности :)

Поздрави, много хубава ситуация и мисля, че мъжете са по-силни на теория и за това такива ситуации се получават, усмивки!

Благодаря ти :) Има такъв момент, но се срещат и такива, които са понавлезли и в практиката :)

това, което видях, е плашещо - навикът в общуването дори и с много близки хора.
P.S Хареса ми! Много!

Може би донакъде е добре да е плашещо, поне малко, иначе наистина хората имаме свойството да се отпускаме по течението. А рутината е унищожителна. Радвам се, че ти е допаднал :)

хубаво е делата и думите да са в унисон....Лесно е да говориш, а дали го прилагаш на практика....????

Това зависи от човека. Дано :)

...все пак нищо човешко не ни е чуждо.
Поздрави, приятелче!
:)))

Хехе... Човещинка, Фури, какво да го правиш :) Хубаво е все пак крачките да не са повече, че като се обърне, току се сблъскал нос в нос с новия приятел на приятелката си :)

толкова много неща си казал с малко думи.
Дано не е от личен опит. :((
Прекрасен ден, принце

Все по-малко забелязваме човека до себе си...

Не е от личен опит, но действително наблюдавах почти подобна сцена :)

Не всички, за щастие, не всички :)