Битката при Зама се води през 203 година пр.Хр. и бележи края на Втората пуническа война. Ханибал се изправя пред V и VI легион на римския главнокомандващ Публий Корнелий Сципион, като се срещат близо до град Зама.
След като Ханибал се завръща от Италия, картагенците, живеещи в Северна Африка, търсят условия за сключване на примирие. Ханибал изпраща посредници в лагера на Сципион, който ги оставя съвсем спокойно и безпрепятствено да се разхождат из лагера. Двамата посредници решават, че съперникът притежава много малка кавалерия в наличност. Ханибал избира да проведе битка като не предполага, че Сципион знае за предстоящото пристигане на нумидийския цар Масиниса, който в началото на войната подкрепя Ханибал. Обаче заради сватбата на своя съперник Сипхакс и дъщерята на Ханибал, Масиниса променя позициите си. Така и нумидиецът се включва в битката при Зама от страната на Рим.

Римляните първо използват по-малката кавалерия от 6000 конника срещу 3000 на Ханибал. В първата редица Ханибал строява близо 80 бойни слона, които все още са слабо обучени. Пехотата е разделена на три редици. Спасените от Италия ветерани (основно копиеносци и гали) съставляват последната редица и трябвало да извършат основния удар след като първите две редици докарат римските легионери до безредие и ги изморят.
Битката започва Ханибал, като изпраща бойните слонове, но Сципион извършва изненадваща маневра: срещу всеки от 80-те слона, всеки втори войник се престроява встрани. Така между римляните, вертикално на бойното поле, се образуват коридори, през които преминават бойните слонове без да създадат големи вреди. Част от слоновете е изклана в тила, останалите се впускат панически обратно, разкъсвайки редиците на картагенците. Сред обширния сблъсък между римската лека пехота и Ханибалската смесица от лека пехота и бойни слонове, войсковите части се струпват една върху друга.
Римската кавалерия успява да вземе надмощие над враговете и ги преследва, вместо отново да се включи в централните действия и да проиграе превъзходството си.
Пехотата на Ханибал поставя нападателите под силен натиск. Първата и втора бойни линии трябвало да оттъпят, както било предвидено, а със свежи сили ветераните да отблъснат римляните. Вместо това, когато втората редица започва да отстъпва, разваля строя на третата. Ханибал е принуден да даде заповед копията да са насочени към собствените хора. Вследствие на това войсковите части от втората редица опитват да избягат на страна от двете войски и тези, които успяват се събират по фланговете на редицата на ветераните. Картагенците вече имат превес на силите, когано римската конница се връща от преследването ги удря в гръб. Картагенската армия е унищожена.
Картаген е принуден да се откаже от всички свои земи в Европа, от целия си флот, който е изгорен през 201 г. пр. Хр. и да приеме условието да не води войни без разрешение на Рим.

Много интересно разказваш, принце :)
Поздрави изпращам

Хей, принце, ти да не си бил там, м?:)))))
Голяма си изненада:)

...в тишината им... можех да рисувам...
...
Беше сляпа. По рождение. Странна слепота. Умееше да рисува. Цветове. А картините можеше да види само този, който държеше ръката й.
Странна дарба. Един ден просто изчезна. Денят, когато той си отиде.
После животът й стана самотен и безцветен.
Не беше рисувала от години.

И тогава…един ден…някой седна до нея. Дълго време мълча. После усети ръката му върху своята. И чу гласа му:
- Не си изгубила дарбата… изгубила си цветовете.

P.S....а Римската империя се разпадна...все пак...ИЗОТВЪТРЕ ( извини ме за новата? дума

Добро утро за Сбогом, Принце

хареса ми.
и това ми хареса: "и да проиграе превъзходството си." :))

весел ден , принце...

Мерси :)

Бе знае ли човек? :)

Така е, дарба не се губи, но е добре да има някой, който да вдъхва цветове, иначе всичко се разпада винаги изотвътре, не само Римската империя. Хубава вечер. За сбогом?

Последната им е била :) 53 години по-късно са имали още една – край Картаген, където воюват съименникът на Сципион Африкански – Корнелий Сципион Емилиян срещу някой си Ветилий, водач на картагенците, но тя е била относително незначителна и предизвестена.
Ами така де, игра, игра, ама не трябва да се проиграва :) Хубав ден и на теб.

Много О’Филип ти е разказът!;)))

О'йе! Хех... Почти като комедията "Окей, Нерон!" :)

с удоволствие прочетох, поздрави Фил. Много ми хареса идеята, битките да се водят на бойното поле за всички, вместо в пустинята за кон и вода. Поздрави още веднъж!

Благодаря, Иве. Така е за битките, но интересното е, че понякога двама души могат да се разберат по човешки, въпреки противоречията си, докато при големите групи, това е невъзможно. Преди много време прочетох една хубава мисъл, нищо, че беше в комикс ;) "Войната се води от двама души, които се познават много добре, но са прекалено изискани за да се бият и затова изпращат да се бият купища хора, които изобщо не се познават."

Предполагам, че е по-лесно да се биеш с непознат, особено ако е на живот и смърт. Иначе така е, колкото по-голяма е групата, толкова по-труден става мирът....

Така е, Иве, затова хирурзите не оперират своите близки роднини :) Интересното е, обаче, че мирът и разбирателството между двама души нерядко се постига ако са равнопоставени, ако са приблизително с еднакви умения и сили; в противен случай, има ли единият някакъв превес, гледа да вземе надмощие. А при групите мирът наистина става по-труден, особено ако има някой, който ги нахъсва (понякога в своя изгода).

обичаш ти старите битки, в които се стои очи в очи. :-)
Хубава приказка, Принце.

Те са най-тежките, Мем, но са и най-достойните. Жалко, че вече почти никой не ги води така, макар и никой да не си признава... Затова и битките са на дребно, гръб в гръб.

Или въздух-земя, земя-въздух, хербициди-човек, човек-гора и т.н.
Тежко време настана за достойните битки, Принце. :-)

Хехехе... не е настъпило тежко време, Мем. Времето им вече е отминало. Сещам се за една интересна максима: "Посредствените времена раждат посредствени хора". но все си мисля, че е по-вярно обратното ;)

И ние си имаме един обърнат лаф. От "Проверката е висша степен на доверие" стана "Доверието е висша степен на проверка".

Това ми хареса :) Хехе... Но, майтап, майтап, ама тая проверка си е доста сериозна и малцина май я минават успешно :)

през съдбата на малките човеци. Долу винаги е по-човешко.
Всъщност, картагенците са били първите индустриални дизайнери. Корабите им са били от стандартизирани взаимнозаменяеми части. И римляните са си го присвоили, разбира се! Vae victis!

Това не го знаех, Тили. А иначе очи в очи е винаги по-човешко, отколкото щит в щит :)

пакетираш ги с номерация, товариш ги на камили или слонове;)), пренасяш ги някъде и на място си ги сглобявяш за нула време. Гениално! Какви ли още неща е загубило човечеството заради алчни имперски агресии...
Картагенците са ми много симпатични и не е вярно, че са правели детски жертвоприношения. А римляните като си хвърляли живите деца на боклука са велики, нали! Абе какво ми става? Не мога да си спра пръститеее, чао!:)))

Ах тези лошави империалисти! :)