http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/07/blog-post_08.html  :)

При така създадената ( от теб ) преходна система ;) , ще се въздържа от коментар :), защото вече знаеш мнението ми за написаното

...само поредното
-Thank you!
или
- Mersi!
;)

It's my plaisir :) А за преходната система - направиха си я от тук. Трябва да пробвам да видя дали не са подобрили текстовия редактор. Важното е, че системата работи ;)

и...вярно. И все пак: не може съвсем без мнение,м ?
Поздрави, принце - усмихвай се

Съвсем може би... знам ли... искаш мнението ми? ;Р

Напълно те подкрепям, мнение не се дава, особено, ако не ти го искат!
Ако някой ти поиска, добре:)Няма да давам мнение:))) Прекрасно!
На този етап от човешкото общуване е невъзможно без да даваш мнение! Един ден, когато телепатията стане част от ежедневието ни, няма да има проблем за нищо!
Хубав ден от мен:)

Нямам мнение ... но имам усещане - интересна история и интересни имена.
Поздрави от морето, Принце!:-)

Може би е невъзможно без мнение все още.
Подсетиме за вица:

- Учителю, какво е Дзен?
- Бе кво ми пука!
- Мдаммм.... ето това е Дзен...

Дано когато овладеем телепатията не намерим начин пак да объркаме нещо :)

Радвам се, че усещането е ведро :) Поздрави и на теб :)

Два пъти прочетох, неведнъж спирах на определени места. Копнах ето това - защото се сетих за т.нар. "данък обществено мнение", който всеки от нас плаща в определен момент от живота си (а някои и цял живот):
"Общественото мнение казва: “това е лошо”, а не “това не ми харесва”. Никой не може да знае дали въпросното “това” е “лошо” или не е, но всеки може да каже дали му харесва или не. Тогава няма да има никой, който да сочи с пръст и да заклеймява, а другите да се съобразяват с него, защото “той е известен” или защото “той е умен”.

Поздравления!

Няма хора без мнение, има хора, които не го изразяват. А когато става въпрос за обществено мнение, според мен сме длъжни да го изразим! В противен случай ще заприличаме на стадо овце!

"...Зная какво искам, зная какво харесвам. Зная дали ми се излиза на разходка или предпочитам да почета вкъщи, но това не означава, че едното е по-добро от другото. В единия момент едното за мен – Пенимън натърти на “за мен” – е по-добро, в другия момент обаче, същото нещо е по-лошо. Не можете да отсечете веднъж за винаги: “Разходката е по-добра от четенето!” Нали?" - да, така е! :))) ... и с мнението е същото....:)

Радвам се, че ти е допаднал :) В общественото мнение няма нищо лошо, стига хората да не го следват от страх или по навик :)

"А когато става въпрос за обществено мнение, според мен сме длъжни да го изразим!" - да, стига да е мнение, а не съглашение. По-същественото е, че мнението, и особено общественото мнение, често пъти дава категорични квалификации и не търпи друго мнение и често упорства в налагането си, даже и да разбира, че е погрешно. Често мненията се формират от принципни постулати, на които са ни възпитавали, защото "това е така" и опиташ ли да мислиш по друг начин, мнението обръща пръста си срещу теб.

Вярно е, и с мнението е същото, но именно затова категоричността в него може да го направи смешно, особено ако след време същият човек или група хора преминат на противоположно мнение... със същата заклеймяваща категоричност :)

интересна философия принце, според мен човек не може да има мнение за всичко, аз не бих дала мнение за нещо от което не разбирам, хората обикновено изказват мнение за да прикрият незнанието си, но няма нищо лошо да кажеш "не знам" когато не знаеш, затова и мненията се менят, днес слушаш едно и понеже не знаеш - приемаш го за вярно, утре друго, някак и то звучи логично :) и хоп променяш си мнението, тъй че мнението е добре да се дава само в области от които разбираш, имаш лични наблюдения... но нали е прието, че хората без мнение са прости, та си я караме по инерция... Поздрави!

Точно това е, Касс - хората изказваме мнение под път и над път. Не е случайна приказката: "На всяка манджа - мерудия" и като цяло се страхуваме да не изглеждаме незнаещи, като че Сократ не е казал още навремето: "Аз знам, че нищо не знам". Аз също не се притеснявам да призная, когато не зная нещо, а и по принцип, когато изказвам някакво мнение го правя с пълното съзнание, че то нито е най-меродавното, нито е най-правилното, нито е единственото; то може да е такова само за мен и то - в настоящия момент, обаче куп хора обожават амвона, откъдето да размахват пръст и сакън, да не им опонираш! Разлютват се та чак стават понякога смешни в непоклатимата си увереност :)

уффф олекна ми. А аз толкова се притеснявах че напоследък нямам мнение по много въпроси. Като се замисля - завърших философия.......дали не е време да стана градинарка докато не е станало късно:))))))))
Много хубав разказ. Чакам продължение - още нещо интересно от градинаря???????

Хехехе... Сега се замислям, че Малкият принц не случайно се е занимавал с отглеждането на една роза и плевенето на баобаби, обаче си е бил философ... :) Продължение - едва ли. Ще се разфилософства много и - отиде градината :)