много хубаво разказче с много красива поука в него-
да,уважението е това,което трябва да стои в основата на
една връзка и взаимните отстъпки и компромиси-идеални
хора просто няма,но...когато двама души истински се обичат,
то тогава просто всичко си е мястото и май няма нужда от тях-
беше ми много приятно,Принце,лек и ползотворен ден от мен:)))))

Така е, Хлорис, има ли истинска обич и уважение, компромиси няма, защото те не се усещат като лишение. Хубав ден и на теб :)

Когато Жената гълчи ,
Мъжът си мълчи!

Не знаех притчата за жената и змията, но отново усетих колко различни са двата пола. Което ми е много полезно, защото често имам навика да възприемам всичко "унисекс" - а в "нашето измерение" това не винаги е удачно! :)))

но само ако и двамата са го осъзнали :))

Обичта приема образа на обичащите се! Тя е равнопоставеност!

Различни са, разбира се, но напоследък, като че ли различията се топят и то доста усилено :))) Самата притча е в първи й вариант, но като попаднах на нея ми хрумна друг край, реших, че е по-хубав и завъртях нещата около него, защото напоследък именно ми се струва, че това уеднаквяване, по начина по който става, не е на добре. :)))

Винаги трябва да бъде осъзнато и от двете страни, иначе нещата отиват на кино... :)))

Благодаря. Равнопоставеността е добре да е осъзната и от двамата, защото иначе, ако е просто навик, макар и добър, е много вероятно да се получат изкривявания в образа. :)))

Вярно е, стига и жената да си дава сметка за какво гълчи и да осъзнава, когато не е права, но затова и мъжът трябва да има своя принос :)))

Щом има любов, ,,гълченето,, е като песен на славейче.:)

Така е, Инджир :) Поздрави.

жени, змии, мърморене... дали е възможно да има легенда за жените без змията да се навърта наоколо????... Всъщност има - Орфеевата...
Поздрави!

Има разбира се, Ив, не само орфеевата, а и за Ланселот и Гуиневир, и за Тристан и Изолда, и за Одисей и Пенелопа, и много други... Има и една за Адам и Лилит. Тъжното е, че по нашите земи те или са твърде стари или твърде далечни, Ив. Жалко за легендосъздателите ни.

я да се върнем малко на рибарлъка:)))

- Защо си тъжна? Какво се е случило?
- Подарих на мъжа си за рождения ден набор риболовни блесни.
- Съвсем правилно. Толкова години всеки уикенд ходи за риба. Какво не е наред?
- Ами повъртя го в ръцете си и вика: Какво е това?

Кофти момент, Фури, но знае ли се, може там където ходи, рибата да кълве на друго :)

но пък знае ли се дали и на жената не й клълве нещо, докато той е по "водоемите":)))

Двама съседи редовно ходели за риба, но на единия много му кълвяло. Попитал го другия, каква стърв използва, че така му кълве рибата. Съседът му казал, че ползва пучи косъм. Решил нашият да пробва и преди да тръгне, видял жена си на чешмата в двора, застанал отзад, протегнал ръка и си отскубнал косъм. Жена му без да се обръща, казала:
-Комшу, пак ли за риба, бре?
:))))))))

хубава ода за любовта. Там, където я има и там, където е истинска. Е, сега ти желая хубава и спорна седмица, че отивам да се понапека на камъните, трябва да възстановя съскателните си сили. Усмивки от мен!

Е, какво сега, рибата е важно нещо :)

Радвам се, че ти е харесала. Добре, че притчите са си притчи - остави ги тия камъни, пухената завивка си е хубаво нещо, нищо че е понеделник :)))

развълнува ме истински ... Изчетох го на един дъх ...:) Написано е увлекателно и грабващо вниманието ... с онези динамични изречения, дето аз много ги обичам като : "Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора." Силното си въздействие дължи и на голямата истина, върху която се фокусира разказа - взаимното уважение... Поздравления, принце! :)

Обожавам да чета смислени, но сбити и концентрирани неща ... :)

Радвам се, че ти е харесал, Сериз, това е което доста ни липсва не само във взаимоотношенията между жените и мъжете, но и по принцип сред хората - уважението, макар че, както каза Касс по-горе, е тъпо самото съществуване на такава легенда. Поздрави :)