http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_4680.html

Е не абсолютно, но е важно да не се самозабравяме!:)
Благодаря ти, принце!
Удоволствието, както винаги, е мое!:)))

Благодаря ти, Тит :)

страхотен разказ! Определено ме размисля по този въпрос със съдбата и желанията ни... :)

Тенкс, Дори :) Значи е ти е въздействал :)

винаги е интересно...;)
Поздрави, Фил!

Благодаря, Хензелски :)

Променяки настоящето, предопределяш бъдещето....
Браво, принце!:)

"...Искаме да знаем бъдещето , а не поемаме отговорността за настоящето... "Вярно, абсолютно вярно.Благодаря!!!!!!!!!!!!!!

Принца ;-))) Много хубаво си го вързал с Таро. И целият разказ се чете на един дъх, преплита се таинствена романтика със брутална реалност и житейска мъдрост.

нещо толкова хубаво. Ама наистина хубаво и мъдро-
Трябва да го преусмисля и ще ти пиша пак. Зареди ме с въпроси - мъдри Принце :))

Преходни сме и ние, и плановете ни - приличащи на кула...можем сами да си ги разрушим, или да чакаме времето...
Благодаря ти за хубавия разказ :)

но пък...какво завръщане!!!ПОздрави!

моето очакване, определено това тук е като продължение на нашите разговори...хората правим планове, при това често, но за последствията не мислим, само ги преживяваме като ни сполетят! Аз вярвам в Съдбата, Фил, както и в знаците по пътя...мисля, че малцина надарени със изключителна интуиция се доверяват повече на нея, отколкото на картите...Но също мисля, че в картите Таро има нещо...важно е обаче в чии ръце попаднат! Е, пред теб стои човек, който не иска да знае бъдещето си :)) Усмихна ли се или само ми се струва? Прав си за това, че първо трябва да носим отговорност за настоящето си и после всичко по реда си...Каквото има да става, ще стане, с или без наше участие, затова бъдещето нека остане загадка, а настоящето да ни задава повече въпроси, че да не ръждясаме отвътре! Харесва ми идиличността на мястото, което описваш и някак странно и силно желая да остане такова- диво, прекрасно и населено с древна история, а не поредното застроено райско кътче...Хм, дори се питам дали бурята не е дело на свръхсили в опит за защита от човешка агресия... Имам усещането /или по- скоро е сигурност някаква, знам ли/ , че още има и продължението предстои...Така е, нали? Пренесох се някъде с твоите герои и не искам още да напускам мястото, така, че ще чакам и продължение...Големите ни планове не винаги завършват очаквано, понякога ги променяме, защото нещо се изпречва уж случайно на пътя ни и преобръща всичко в нас.../ С уговорката, че не вярвам в случайности/, така че искам да проследя как ще постъпи Сабрин...Нека ти е прекрасен деня днес, и лек и слънчев..., а нощта ти да е дарена със спокойствие и мечтани мисли :)))))

Това с промените е само едната хипотеза, другата е коренно противоположна :)

Благодаря

Радвам се, че ти е харесал. Хрумването се оказа интересно :)

Благодаря ти. Чакам с нетърпение – знаеш :)

И аз ти благодаря :)

Доста ровене му хвърлих, за няколко странички, обаче си струваше...

Радвам се, че ти е допаднал. За Таро – не съм специалист, просто хрумването дойде от там. Предполагам, че и то е форма на знак, както пишеш, а от човек зависи как ще изтълкува всеки един знак, който среща и дали изобщо ще го приеме за знак.
Не мисля, че всичко е предопределено, ако е така, няма значение какво правим – каквото има да става ще стане. Напротив, мисля, че нещата зависят от нас и то не само като причинно-следствена връзка.
Хехе... а за самото място – то е напълно реално. Никога не съм ходил там, но за да опиша автентично място се рових по нета за информация за местата на катарските замъци, търсех малко реално селце, което да "пасне", попаднах на Падерн, сума време гледах в Гугъл ърт областта, в Уикипедия се оказа, че жителите са 140, а в сайта на селцето се оказа, че има наистина такава малка крепост, преден пост, откъдето взех описанието, това, че посещението е на собствена отговорност, както и няколкото исторически подробности.
А що се отнася до продължение, не мисля, че ще има. Поне не скоро.
Хубав ден, Хоуп :)

като теб заслужават само адмирации, знаеш моето мнение за теб, затова дори мисля, че разказите ти са за категория "Изкуство" ! Само сериозните правят проучвания и затова текстовете звучат реалистично! За Съдбата- с теб явно ще си поговорим скоро :) Интересни работи ще излязат, да знаеш! А и за знаците има много да се каже, защо иначе и героите ти получават такъв ? В това селце се влюбих, нали ти писах в предния коментар, че ми допадна идиличността, колкото по- малко жители, толкова по-добре...И твоят хубав, Фил и с много :))))

Благодаря ти, Рени. Пазя се от това да не се самозабравя и да се взема за "голям писател". Зная, че имам още да се усъвършенствам в техниките на отделните елементи по изграждането на образи, на обстановки и т.н., и ценя всяко мнение. А темата за Съдбата, Знаците и т.н. е неизчерпаема, но винаги интересна :)

такава е темата за Знаците, съгласна съм...Често си мисля следното: ако много искам да направя нещо, но някой ми каже, че според Таро не е добре да го правя, или аз намеря знак по пътя, който ме подтиква да променя нещо- как ще постъпя? Знаеш ли какво си отговорих: най- вероятно въпреки това ще го направя..., но резултата може и да ме изненада, защото там вече са намесени други сили,енергии и обстоятелства...нещо като- точното време и място! Затова смятам, че всичко е от значение в този живот и не трябва нищо да се пренебрегва...

Разбира се, че нищо не трябва да се пренебрегва, макар и често пъти да ни е трудно да обръщаме внимание на всяко едно нещо. Няма как – задълженията на деня като ни завъртят и със сигурност пропускаме много неща. А за това, което пишеш: ако видим знак, който ни казва да не правим това, което сме започнали... първо знакът е много индивидуално усещане. Едва ли може ад е толкова категоричен. По-скоро е форма на предупреждение да проверим отново дали това, което правим е правилно, да проверим начина, по който го правим, да помислим за въздействието, което ще окаже направеното от нас на околните и на нас и евентуално да променим нещо.

съгласих се и отхвърлих - поравно...Съгласна- знакът е индивидуален, та нали само ние можем да го видим, затова в приемането му участва субективното...И да- знакът е напомняне или предупреждение, опит да ни накара да видим и още пропуснати от нас страни, НО рядко променяме нещо в момента...Обикновено така сме устроени, когато се случат събитията, тогава се сещаме за знаците...Фил, трябва някак да намираме време измежду стоте дневни ангажимента за важните неща, не мислиш ли? Знаеш ли колко пропуснати възможности и ползи раждаме като минус за себе си...Благодаря ти отново за разговорите ни и тук :) Усмихвай се,Фил, има защо :)))

Така е, Рени, пропускаме немалко и това е... неприятно, но за да уловим всичко по пътя си, трябва да сме отшелници, живеещи в медитация. А и може би не е и необходимо да "ловим" всичко по пътя си (разбира се, не и изобщо да не се оглеждаме). А може би едно предупреждение не винаги изисква да се промени нещо, може би е тест доколко сме решени, да ни накара да спрем, да се огледаме, да проверим "снаряжението" и ако сме уверени, да продължим напред. Ако пък се откажем по някаква причина – също добре, защото значи не сме били готови за това начинание? И на мен са ми приятни разговорите ни :)

Поздравления Фил, чудесно е...

Много хубава история! Благодаря! Точно така си е. Правим планове, обаче понякога нещата на стават така както ни се иска. И за това си има причини.

Благодаря ти, Иве :) И ти имаш пръст за доизграждане на общата идея :)

Радвам се, че ти е харесал. :)

тук си описал цялата ми житейска фирософия- "Улисани в преследването на целите си започваме да пренебрегваме хора, събития, факти и нерядко добрите ни намерения се превръщат в ад и за нас, и другите. "
Точно това е смисъла на тренинга - да постигнеш целите си без "трупове и жертви" по пътя си.
Самият ти разказ точно днес си е едно предупреждение за мен. Аз си го чета като послание и чета и между редовете. Няма случайно и това, че започнах деня с теб и твоето Предупреждение.
Това,в което аз вярвам е, че когато не се сещаме сами да спрем или да сменим посоката, когато не разбираме от леко потупване по рамото, Големия Вълшебник ни чука с някоя скала, та дано се усетим. Тогава поради "липса на избор" ни се налага да поспрем, да се огледаме, услушаме и ако няма....(или има)влак...
Това за влака беше само за да ти се подмажа ;))
Толкова пъти вече съм забелязвала за такива забележетелни събития като катастрофи и пропадания от всякакъв вид и във всяка една житейска област, които сме могли да избегнем ако сме се всушвали в предишните му предупреждения. Трябва да знаем със сигурност - нищо не ни се стоварва внезапно, просто не сме успяли да проумеем леките намеци в началото.
Благодаря за Предупреждението.

Няма нищо случайно. Сетих се, че това е вторият ми разказ, в който откриваш нещо отвъд самия текст :) Наистина е добре, ако можем да забелязваме тези "съвпадения" по-често, защото почти винаги има какво да научим от тях. А има и случаи, при които хората сякаш се страхуваме да спрем и да "не вършим нищо". От друга страна се сетих за думите на Сенека: "Човек, който на пръв поглед не върши нищо, в действителност се занимава с двете най-съществени неща: с божественото и с човешкото." А Предупрежденито (както си го възприла) не е от мен, аз само съм му дал изражение :) Хубава вечер.

http://victoriavselena.blog.bg/zabavlenie/2009/12/07/aktivna-lennost.450387

което съчетано с търпение, интелект и мъдрост, ни дава това, което прочетохме преди малко семейно у нас :)
Благодаря :)

Въпреки всичко си успял! :) Което доказва, че "Всичко зависи от нас" ;) Поздравления :)

Много точно написано, Виктория.

Хехе.... вече съм обект на литературно четене :) Благодаря :)

Мерси :) Хех... ама ти си знаеш, че всичко зависи от лъвовете ;)

Нямах това предвид...ти знаеш ;) Въпреки, че и за това си прав :Р

Знам какво имаш предвид, но е гот да си прав и на два фронта ;)

Живеем така, сякаш ще е вечно и се замисляме рядко за истински стойностните неща в живота. Някои дори се самозаблуждават, че от тях зависи какво ли не, а всъщност сме малки прашинки..Дори се съмнявам, че и собствения ни живот зависи от нас.

Вярно е, Весо, но пък все си мисля, че от нас също зависят много неща, ако и да сме прашинки. Иначе не би имало смисъл да правим каквото и да било за каквото и да било?

Хубав разказ с добро послание. Провери 'Tao Te Ching' - линка е отдолу. Сигурно ще ти хареса .. ако не ти а харесал вече ;)

Поздрави. ВВ

http://academic.brooklyn.cuny.edu/core9/phalsall/texts/taote-v3.html

Човек предполага , Господ разполага.

Колкото и да го чете човек, в Дао Дъ Дзин винаги ще намери още нещо :)

Така казват...

Толкова хубаво си го написал. Кулата.. Толкова сме малки , и когато сътворяваме велики глупости, не се усещтаме. Нараняваме най-близкия си човек, като нараняваме себе си, а продължаваме да го обичаме. Виним другите за собствените си грешки, а те като допуснат такива към нас, винят нас. Живеем в един илюзионен свят и градим пясъчни кули и само една малка пукнатинка срива света ни. Ето това е предупреждението. Колкото може по-малко пукнатинки да допускаме в собствените си кули.Но сме хора и силни и слаби. Изтъкани от грешки. Написал си го за мен. Точно в този момент. Благодаря ти.

Да, като че ли все забравяме, че животът е като бумеранг – каквото и да направим, рефлектира върху нас; понякога е добре, че има такива предупреждения, които да ни спрат докато не е все още твърде късно. Идеята за разказа просто ми хрумна, може да е било предопределено за теб, знае ли човек?

Не контрирах и замълчах. Пиша ти тук и за кредита на доверие. Да доверието вече го няма. Не съм написала нищо преднамерено, а това което чувствам, но както казах , няма го вече доверието и за това по - добре да замълча. Бих искала много да не е така, но реалността е тази. Не знам какво би направила твоята героиня Сабрин. Аз бих направила всичко , за да ти върна доверието, защото загубих приятел. Толкова много неща искам да споделя, но разбирам, че е много късно. И тук ще ти кажа, щях да дойда / ти не вярваш / не заради друго,а да те прегърна , само за това, за да разбереш колко много съжалявам , че те нараних, а и за да сложим картите на масата и съжалявам, че не го направих. В мен също живееше едно дете и една жена. Добри пожелания за празниците, приеми ги ако искаш. Не искам да дразня никой повече, разбирам , че е така.

за да прочета пропуснатото...
Нищо в живота ни не е случайно. Може би и това, че чета точно твоя блог тази вечер, точно този разказ.

В коментара ми при Хоуп се опасявам, че не си ме разбрала :) Цитирах думите ти като пример, а не от лично отношение. Повече ще прочетеш в същия постинг при нея, само да одобри новия ми коментар :) И не дразниш ни най-малко когото и да било. Всичко най-добро, Евник :)

Радвам се, че моите неща ти допадат. Нищо не е случайно макар и често пъти да не можем да разберем смисъла, и всяко нещо идва с времето си, даже понякога а ни се иска да е в друг момент.

като предупреждение за действията ни, за нещата, които правим, за правото ни на избор.....Ние , хората , май сме прекалено максималистични в стремежите си, често забравяме за важните неща в живота си, увлечени по другите- не толкова важните в действителност, но заслепяващи ни в дадения момент със своята грандиозност или носещите ни изгода.....А не трябва да е така!

Мисля, че проблемът не се корени в максималистичните ни мечти (в крайна сметка, ако не бяха те, Америка никога нямаше да бъде открита, както и да бъдат направени куп дръзки открития), а в това, че забравяме за средствата с които ги постигаме и че нерядко започваме да се стремим към тях безогледно. А за дребните неща в живота – за тях две мнения няма: те са тези, които зарждат.

като се замисля над думите ти.....Понякога е нужно и да бъдем максималисти.....!
Но.....винаги има един предел....

Съгласен съм. Трябва да сме максималисти – това означава, че искаме да постигнем много. Обратното означава да живеем посредствено и свито, като най-вероятно няма да постигнем почти нищо. Но е важен пътят и начинът, по които го постигаме.

Hello! <a href=http://lnmglucophaon.webs.com#9995>ali and glucophage and prediabetes</a> <a href=http://jmxglucophaon.webs.com#9185>glucophage xr generic</a> <a href=http://xsxglucophaon.webs.com#5415>ali and glucophage and prediabetes</a> <a href=http://gjzglucophaon.webs.com#6259>purchase glucophage</a> <a href=http://tceglucophaon.webs.com#9558>glucophage</a> <a href=http://bctglucophaon.webs.com#8898>glucophage indications</a> .