Постинг
08.05.2009 02:08 -
Победителят
Автор: malkiatprintz
Категория: Други
Прочетен: 3689 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2010 00:52
Прочетен: 3689 Коментари: 30 Гласове:
0
Последна промяна: 09.10.2010 00:52
http://malkiatprintz.blogspot.com/2010/06/blog-post_3372.html
Никога не трябва да се отказваме от мечтите си.
цитирайЗависи от цената, миаа... благодаря :)
цитирайМдааа... Всяко нещо си има цена - висока или ниска, и рано или късно трябва да се плаща...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
По принцип е така, но не е задължително :) Просто случка :)
цитирайразказа ти. Много неща има в него и хубави изводи може да си направи човек. Поздрави!!!
цитирайкрая е гаден. Прекрасното семейство е без значение. Среден пръст на приятелите. Само пътувания, безмислени партита..и "нищо нямаше значение".
Джонатан не си е сбъднал мечтите. Той сбъдна мечтите на човек, който го напусна и който не успя да го обича, такъв, какъвто ни го показваш в началото. "Веселяк по характер" и обичащ лудите идеи и "смешната страна на живота" той се оставо прахосмукачката да изсмуче човешкото в него.
Не, той не сбъдна мечтите си. Той се озлоби и отчужди от себе си.
Силен разказ! Поздрави!
цитирайДжонатан не си е сбъднал мечтите. Той сбъдна мечтите на човек, който го напусна и който не успя да го обича, такъв, какъвто ни го показваш в началото. "Веселяк по характер" и обичащ лудите идеи и "смешната страна на живота" той се оставо прахосмукачката да изсмуче човешкото в него.
Не, той не сбъдна мечтите си. Той се озлоби и отчужди от себе си.
Силен разказ! Поздрави!
Печелим и губим... А ако цената е твърде висока?
цитирайживеем, Принце. Но като сме в екип е по-лесно да не те засмуче прахосмукачката. :))
цитирайБлагодаря, хара, дано повече хора намерят изводи за себе си. :)
цитирайМного точно си го написала, амрита :) Въпросът е да намерим алтернативата и да имаме решимостта да я изпълним :):):)
цитирайinjir, отговорът на твоя въпрос е разковничето - за всеки различно...
цитирайХехехе... мем, не винаги е така :) Понякога да се отделиш от групата и да тръгнеш по друг/свой път е по-успешно... :)
цитирай
13.
анонимен -
Поздравления за разказа!
11.05.2009 19:25
11.05.2009 19:25
По принцип много често става така: когато човек "успее" в кариерата, вече е изпуснал възможността за щастие със стария си партньор в живота... Но на мен все пак ми се струва, че има възможност човек хем да работи много, хем да обръща малко, но качествено внимание на семейството си, но за това е необходимо и разбиране от страна на партньора... и най-вече и той да е зает с много работа.
Успех в житейската битка! Човек винаги има право на избор, но възможностите да избираш се броят на пръсти... просто за целта не разполагаме с цялото време на света ... ;)))
цитирайУспех в житейската битка! Човек винаги има право на избор, но възможностите да избираш се броят на пръсти... просто за целта не разполагаме с цялото време на света ... ;)))
Тази пуста златна среда - всичко е в нея. Разбира се, че има възможност за всичко, но както си писала, е въпрос и на разбиране :) А може би възможностите да избираме са доста повече от пръстите на едната ръка, но ние сме тези, които или не ги виждаме, или се правим, че не ги виждаме, защото понякога изборът е тежък... :):):)
цитирайаз се ядосвах на булката, че е кекава. :))
Иначе да стоиш и да хленчиш в хор е скучна работа. :-)
цитирайИначе да стоиш и да хленчиш в хор е скучна работа. :-)
16.
анонимен -
Честно казано,
12.05.2009 10:01
12.05.2009 10:01
когато в разказа стигнах до момента, в който стана ясно, че Джонатан заминава на круиз, си помислих, че ще каже на жена си: Хайде, качвай се с мен на кораба и да почваме да работим за наследник! :))) Нали си носиш личната карта? ;)) Това би било един от тези много избори, който вероятно би довел до един цялостен хепи-енд в живота на двамата. Пак изненандка, обаче приятна! ;))
цитирайНе просто е скучно, а и безсмислено. Не води до никъде и зацикляш...
цитирайСтрува ми се, че такъв хепи енд би звучал мъъъъничко нереалистично ;) А нали идеята на всеки разказ и текст е не толкова да пресъздава реалността, а да звучи достоверно :)
цитирайЧетох го на глас.Да го чуе и мъжа ми.Невероятен разказ.Аз обикновено като прочета нещо силно вземам, че се насълзявам.Сега това стана.
А мъжът ми е много впечетлен и съвсем искрено каза-браво.И поздравявам го :)))
цитирайА мъжът ми е много впечетлен и съвсем искрено каза-браво.И поздравявам го :)))
Благодаря на теб и на мъж ти :) Не съм очаквал, че ще има чак такъв ефект.
цитирайДори ти се ядосах с този герой, който заедно с "неудачника" в себе си изхвърлил и толкова много от човещината си. Това е силната амбиция на целта оправдава средствата. "Наритваше персонала","унищожаваше конкуренцията, съсипваше некадърниците и изцеждаше успешните".
Това ли е посланието ти, това ли е пътят към успеха и победите?
Но има и нещо друго, което съм забелязала, че трябва другите, чуждите да ни одобрят, за да ни признаят и по-близките. И това не е само в рамките на семейството, така е и с професионалните изяви, хората на изскуството и т.н. Много от тях първо успяват чужбина. Но тъжно е, че така е и с роднините, близките и приятелите - признанието от тях идва последно. А за какво си мечтаем ние - малки и големи - родителите ни да се гордеят с нас и да ни признаят...
цитирайТова ли е посланието ти, това ли е пътят към успеха и победите?
Но има и нещо друго, което съм забелязала, че трябва другите, чуждите да ни одобрят, за да ни признаят и по-близките. И това не е само в рамките на семейството, така е и с професионалните изяви, хората на изскуството и т.н. Много от тях първо успяват чужбина. Но тъжно е, че така е и с роднините, близките и приятелите - признанието от тях идва последно. А за какво си мечтаем ние - малки и големи - родителите ни да се гордеят с нас и да ни признаят...
Хехехе... щом си се ядосала, значи е написано прилично :) Не, това не е посланието, това е просто случка, каквато се среща в живота. Иначе съм съгласен, че одобрението наистина идва последно от страна на близките. Лошото е, че хоата не можем без одобрение, иначе това би било непукизъм. :)
цитирайСтрахотен разказ принце поздравявам те. Но не харесвам героя ти, сякаш е успял за да натрие носовете на хората и на жена си, а не за да се чувства пълноценен и щастлив. Това че жена му, му е мърморила се е явило като стимул, явно го е можел но не го е желаел достатъчно, но щом го е постигнал изведнъж вече е станал високомерен, не харесвам такива хора...сякаш не е естествено човек да бъде професионалист в работата си и да се стреми към върховете на занаята, този среден пръст трябва да си го покаже на себе си, нима жена му не го е търпяла безработен? Макар, че и нея не харесвам, защото не знае какво иска, хем иска преуспял мъж, хем иска да е до полата и. Но ако той беше човек, който прави нещата за себе си и за семейството си би намерил начин да и се реваншира за отсъствието си, но явно не я е обичал достатъчно, явно не това е била целта му да успее...Жалки хора са това да са им сладки парите...
Иначе разказа е много филосовски и реалистичен. Поздравления!
Чакаме още някоя страхотна история скоро...
цитирайИначе разказа е много филосовски и реалистичен. Поздравления!
Чакаме още някоя страхотна история скоро...
Благодаря ти, kass. Аз също не хресвам този герой нито жена му. Много добре си ги определила, бих допълнил само... не бих казл, че е станал високомерен след като е постигнал положението си. Дори не бих казал, че е високомерен. Просто е станал зъл. Откровено зъл. А е станал зъл тогава, когато у него се е натрупала критична (за него) маса подигравки, укори и пренебрежение. Има такива хора, които реагират по такъв начин...
цитирайне винаги носи радост. Но е точно по ганьовски -"Ганьо, ти не можеш", Кой - аз ли? и скочил Ганьо в ямата.
цитирайТочно така зъл е точната дума, потъпква всичко по пътя си за да не чуе повече упреци по свой адрес, мачка хората за да не бъде мачкан, но това е качество на хората които успяват с погрешни мотиви и нито работата им, нито парите им, нито екскурзията с кораба са му донесли удоволствие, защото от тук на татък той ще гледа на всеки човек като на успял или неуспял. Ще мачка и обиижда сервитьорите в ресторантите, служителите си т. н. това са качества на некадърниците, които не успяват с гъвкавост и професионализъм а със зъби и нокти, подлост и премазвайки всичко по пътя си.
цитирайДори много рядко носи радост, защото почти сигурно е, че такъв човек е сам. А дали е по Ганьовски... в интерес на истината разказът се роди от книгата "Майната им на правилата" от Дан Кенеди, където той издига тезата, че положителното мислене понякога е глупост, арогантността често пъти е полезна, защото – както той пише (цитирам по памет) – "хората предпочитат да работят с уврени и пробивни хора, отколкото с коректни, разбрани, мили, но които не умеят да се наложат".
цитирайkass, припомни ми един филм с Майкъл Дъглас: "Играта", където той е богат бизнесмен, който се е превърнал в голяма гад и за да го накара да прогледне, брат му го регистрира в една игра.... :):):) Е, няма да разказвам филма сега де, но е интересен и поучителен :):):) Определено такива хора не са преуспяли, защото нямат равновесието, хармонията: колкото повече "преуспяват", толкова по-самотни стават, което ги озлобява още повече, стимулира ги да продължават все повече по тъмния си път... отново своеобразен затвърен цикъл... Но както стана въпрос и по-горе, героинята също не ми допада, защото това постоянно негодувание изразено в мърморене и често пътит в унижаващо натякване, подкопава всичко, дори и най-добрия стремеж... Тогава трябва наисина да си изключително корав за да успееш да пробиеш, но е под въпрос доколко наисина ще успееш да опазиш човешкото...
цитирай"хората предпочитат да работят с уврени и пробивни хора, отколкото с коректни, разбрани, мили, но които не умеят да се наложат".
а не може ли и коректни, разбрани, учтиви, уверени, които не се налагат, защото са убедителни лидери? Може и без сила, без борба, без война с конкуренцията. Може.
По повод фирма скоро го гледах пак. Много е силен. Препоръчвам го.
Желая ти прекрасен ден - сред учтиви, радостни, успяли и щастливи хора.
цитирайа не може ли и коректни, разбрани, учтиви, уверени, които не се налагат, защото са убедителни лидери? Може и без сила, без борба, без война с конкуренцията. Може.
По повод фирма скоро го гледах пак. Много е силен. Препоръчвам го.
Желая ти прекрасен ден - сред учтиви, радостни, успяли и щастливи хора.
Благодаря, Виктория, да ти се връща хубавия ден :) Разбира се че може, това е просто идеята на автора на цитираната книга :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 10930
Блогрол