Постинг
10.08.2011 01:57 -
Но бяхме млади
Автор: malkiatprintz
Категория: Тя и той
Прочетен: 6084 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2012 04:15
Прочетен: 6084 Коментари: 20 Гласове:
30
Последна промяна: 17.10.2012 04:15
http://malkiatprintz.blogspot.com/2011/08/blog-post.html
Главоболенето за много дребни неща състарява човека :) Хубав разказ. Поздрави ВВ
цитирайИ главоболенето за дреболии, и навикът на всекидневието - едните сами си ги правим, на другите се оставяме по течението и накрая живеем по инерция :)
цитирайМного реалистично :) Била съм и от страната на Емил, и от страната на Валентин. Пожелавам си по-често да съм Емо :)
А Валентин, Валентин е класика просто...:(
цитирайА Валентин, Валентин е класика просто...:(
Определено е по-добре човек да е в от страната на Емил, Ваня, само че да има и други Емовци около себе си ;)
цитирайА казват, че завързването на нови приятелства било въпрос на желание. Когато отсреща ти е един Вальо обаче /което е много често/, то стари приятелства отиват по дяволите, какво да говорим за нови. Всъщност, снощи имах един такъв разговор с една моя Валентинка от ученическите години. Тъжна работа.
цитирайИ около мен има куп приятели, които сякаш са се предали на рутината, до степен в която вече не могат да си представят и още по-малко да поискат да излязат от нея. И всеки си стои вкъщи, усеща, че нещо му липсва, обаче... Наистина тъжно.
цитирайЗатова замислянето е вредно!:))) Иначе яка картинка на действителността си спретнал, поздравления!
Замислих се за Валентин - ако някак успее да се пречупи и да угоди на Емо да отидат да си направят кефа в планината, дали ще успее Планината да му влезе под кожата и да го преобрази, или просто невротично ще "издържи" този ден и после с нетърпение ще се юрне отново да поправя това-онова из къщи?
цитирайЗамислих се за Валентин - ако някак успее да се пречупи и да угоди на Емо да отидат да си направят кефа в планината, дали ще успее Планината да му влезе под кожата и да го преобрази, или просто невротично ще "издържи" този ден и после с нетърпение ще се юрне отново да поправя това-онова из къщи?
:))
цитирайИзобщо нямам представа как би реагирал, ако отиде в планината :) Той да му мисли :)
цитирайО, не съм спирал, просто не всичко може да се качи тук :)
цитирайДа, с годините забравяме идеалите от младостта, ставаме материалисти и следваме утъпканите пътища....и душата боледува, а ние се правим, че не забелязваме.....от мързел или по силата на навика......А колко малко е нужно, за да променим нещата!
Хареса ми разказа ти!
Поздрави!
цитирайХареса ми разказа ти!
Поздрави!
"Животът е такъв, какъвто си го направим.", но ние правим само това, за което сме мотивирани. Така, че животът ни е такъв, каквато ни е мотивацията ... Ха-ха-ха ... принце, грешката е във възпитанието и примера около нас. Трябва да си по природа революционер, за да се опълчиш и да си изградиш собствена мотивация :)
цитирайЗабравяме ги, защото те са бунт, а е по-лесно по нанадолнището...
цитирайТова "Трябва да си по природа революционер, за да се опълчиш и да си изградиш собствена мотивация" ми хареса :) Ами то май хората по принцип са били замислени за да бъдат революционери, но някъде по пътя свиваме по полегатото. Може би грешката е и в това, че приемаме чуждия опит за свой, вместо да натрупаме свой...
цитирайРискът и емоцията или сигурността и рутината.
Предизвестен избор ... или пък не!
Поздрави, Принце!
цитирайПредизвестен избор ... или пък не!
Поздрави, Принце!
Едва ли е толкова патетично, Зеб, едва ли може да се говори за някакъв сериозен риск при обикновени неща, които хората често пъти просто са отвикнали да правят и би им изисквало усилие да се измъкнат от автоматичния цикъл на всекидневните дейности. Поздрави и на теб :)
цитирай
17.
анонимен -
Не е толкова тъжно
11.08.2011 13:55
11.08.2011 13:55
Да погледнем философски на нещата - всяко нещо с времето си. На младини - планини, на средна възраст - софри, да сме живи и здрави да го докараме и до шаха в градинката на Народния театър. А такива ергени, дето не искат живот пред телевизора и се мислят за много млади, направо не искам и да ги чувам. Но това е една друга бира.
Иначе разказът е за БРАВО! АВТОРА, АВТОРА!!!
цитирайИначе разказът е за БРАВО! АВТОРА, АВТОРА!!!
Хех.. мерси, анонимен :) Разбира се, че не е тъжно, а шахът пред Народния театър може да се окаже доста приятно нещо :) Само да не потъваме прекалено в битовизмите си, че понякога така забравяме да се веселим и дните започват да се точат, а годините - да отлитат бързо :)
цитирайДобра история Фил. Някога бяхме млади, ама и безгрижни. Някога си разказвахме вицове, а сега си говорим за грижите. Някога сядахме на по бира, а сега все за софри се говори :)))... Поне с повечето ми познати е така де :)))...
А това за шаха какво значи???? Изглежда само градинката ни липсва :))), или пък сме някакви модерни старчоци???
цитирайА това за шаха какво значи???? Изглежда само градинката ни липсва :))), или пък сме някакви модерни старчоци???
Благодаря, Ив. Далеч не е само около теб така :):):) Хайде да не отварям темата "познати"... Там е проблемът: и сега можем да бъдем млади, да си разказваме вицове и да се веселим на по бира, само че постепенно хората заговориха за софри, а софрите изискват грижи, убиващи безгрижието. И спряха да възприемат безгрижието като нормално състояние, а за младостта отдавна няма място у тях. Е, понякога и аз криввам от правия път, но бързо се съвземам ;) А Сенека си го е казал: "Животът има достатъчно от всичко, но в имането си сме ненаситни; все ни се струва, че нещо липсва и винаги ще ни се струва – не броят на годините прави живота достатъчен, а духът."
А за шаха в градинката пред Народния театър - хехехе.... там се събират може би едни от най-свободните и безгрижни хора, които далеч не винаги са старчоци :):):)
цитирайА за шаха в градинката пред Народния театър - хехехе.... там се събират може би едни от най-свободните и безгрижни хора, които далеч не винаги са старчоци :):):)
Търсене
За този блог
Гласове: 10930
Блогрол